Разговорник

bg Наречия   »   ka ზმნიზედები

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [ასი]

100 [asi]

ზმნიზედები

zmnizedebi

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
вече – още не ერ--ელ-უ-ვ- - ჯე--არა-ოდ-ს ე_____ უ___ – ჯ__ ა_______ ე-თ-ე- უ-ვ- – ჯ-რ ა-ა-ო-ე- -------------------------- ერთხელ უკვე – ჯერ არასოდეს 0
er-kh----k-v--- jer ar-sod-s e______ u____ – j__ a_______ e-t-h-l u-'-e – j-r a-a-o-e- ---------------------------- ertkhel uk've – jer arasodes
Били ли сте вече в Берлин? ყო-ი-ხ--- რო-ე-მ- ბე---ნში? ყ________ რ______ ბ________ ყ-ფ-ლ-ა-თ რ-დ-ს-ე ბ-რ-ი-შ-? --------------------------- ყოფილხართ როდესმე ბერლინში? 0
qo--lk-a-t---de--- ---l-n--i? q_________ r______ b_________ q-p-l-h-r- r-d-s-e b-r-i-s-i- ----------------------------- qopilkhart rodesme berlinshi?
Не, още не. ა--,---- -რასო---. ა___ ჯ__ ა________ ა-ა- ჯ-რ ა-ა-ო-ე-. ------------------ არა, ჯერ არასოდეს. 0
a-a,--er ar-s--es. a___ j__ a________ a-a- j-r a-a-o-e-. ------------------ ara, jer arasodes.
някой – никой ვი------არ--ინ ვ____ – ა_____ ვ-ნ-ე – ა-ა-ი- -------------- ვინმე – არავინ 0
v-n-e---ar-vin v____ – a_____ v-n-e – a-a-i- -------------- vinme – aravin
Познавате ли някого тук? იც-ობ- ა- ვ-ნ---? ი_____ ა_ ვ______ ი-ნ-ბ- ა- ვ-ნ-ე-? ----------------- იცნობთ აქ ვინმეს? 0
itsn--- -k vinme-? i______ a_ v______ i-s-o-t a- v-n-e-? ------------------ itsnobt ak vinmes?
Не, не познавам никого тук. არა- -ქ-ა--ვ-ს-ვიცნ--. ა___ ა_ ა_____ ვ______ ა-ა- ა- ა-ა-ი- ვ-ც-ო-. ---------------------- არა, აქ არავის ვიცნობ. 0
a--,-ak --avi--v-t-no-. a___ a_ a_____ v_______ a-a- a- a-a-i- v-t-n-b- ----------------------- ara, ak aravis vitsnob.
още – няма კი-------ეტ---ღ--. კ____ – მ___ ა____ კ-დ-ვ – მ-ტ- ა-ა-. ------------------ კიდევ – მეტი აღარ. 0
k---e--–--e--i agh--. k_____ – m____ a_____ k-i-e- – m-t-i a-h-r- --------------------- k'idev – met'i aghar.
Ще останете ли още дълго тук? კი-ე---იდხან- რ--ბ-თ --? კ____ დ______ რ_____ ა__ კ-დ-ვ დ-დ-ა-ს რ-ე-ი- ა-? ------------------------ კიდევ დიდხანს რჩებით აქ? 0
k'i-----id--a-------bi--a-? k_____ d_______ r______ a__ k-i-e- d-d-h-n- r-h-b-t a-? --------------------------- k'idev didkhans rchebit ak?
Не, няма да остана дълго тук. არა, -ქ----ხან- -ღა- ვ-ჩებ-. ა___ ა_ დ______ ა___ ვ______ ა-ა- ა- დ-დ-ა-ს ა-ა- ვ-ჩ-ბ-. ---------------------------- არა, აქ დიდხანს აღარ ვრჩები. 0
ara,--- ----h--s -gh-r ----ebi. a___ a_ d_______ a____ v_______ a-a- a- d-d-h-n- a-h-r v-c-e-i- ------------------------------- ara, ak didkhans aghar vrchebi.
още нещо – нищо повече კ---ვ---მე - ---- ა-აფე-ი კ____ რ___ – მ___ ა______ კ-დ-ვ რ-მ- – მ-ტ- ა-ა-ე-ი ------------------------- კიდევ რამე – მეტი არაფერი 0
k'ide---a-- – met'i-ar-peri k_____ r___ – m____ a______ k-i-e- r-m- – m-t-i a-a-e-i --------------------------- k'idev rame – met'i araperi
Желаете ли още нещо за пиене? გნ-ბა----ი-ე- -აიმეს და---ა? გ______ კ____ რ_____ დ______ გ-ე-ა-თ კ-დ-ვ რ-ი-ე- დ-ლ-ვ-? ---------------------------- გნებავთ კიდევ რაიმეს დალევა? 0
g-eb-vt-k'--e---a--es d-le-a? g______ k_____ r_____ d______ g-e-a-t k-i-e- r-i-e- d-l-v-? ----------------------------- gnebavt k'idev raimes daleva?
Не, не желая нищо повече. არ----ღა---ერ---ინ-ა. ა___ ა________ მ_____ ა-ა- ა-ა-ა-ე-ი მ-ნ-ა- --------------------- არა, აღარაფერი მინდა. 0
ara- a----a---i --nda. a___ a_________ m_____ a-a- a-h-r-p-r- m-n-a- ---------------------- ara, agharaperi minda.
вече нещо – още нищо უ--ე -აი-- – -ე- -რა-ერი უ___ რ____ – ჯ__ ა______ უ-ვ- რ-ი-ე – ჯ-რ ა-ა-ე-ი ------------------------ უკვე რაიმე – ჯერ არაფერი 0
u---e --im- --j-- -ra-e-i u____ r____ – j__ a______ u-'-e r-i-e – j-r a-a-e-i ------------------------- uk've raime – jer araperi
Ядохте ли вече нещо? მ-ირთ-ით -კ-- რ-მ-? მ_______ უ___ რ____ მ-ი-თ-ი- უ-ვ- რ-მ-? ------------------- მიირთვით უკვე რამე? 0
m------t uk--e-ra-e? m_______ u____ r____ m-i-t-i- u-'-e r-m-? -------------------- miirtvit uk've rame?
Не, още нищо не съм ял. არ----ე-ჯერ-ა--ფ--ი --ჭამ--. ა___ მ_ ჯ__ ა______ მ_______ ა-ა- მ- ჯ-რ ა-ა-ე-ი მ-ჭ-მ-ა- ---------------------------- არა, მე ჯერ არაფერი მიჭამია. 0
a----m--j-r-----e-i----------. a___ m_ j__ a______ m_________ a-a- m- j-r a-a-e-i m-c-'-m-a- ------------------------------ ara, me jer araperi mich'amia.
още някой – никой повече კ-დ-ვ-----------ტი -რ-ვ-ნ კ____ ვ____ – მ___ ა_____ კ-დ-ვ ვ-ნ-ე – მ-ტ- ა-ა-ი- ------------------------- კიდევ ვინმე – მეტი არავინ 0
k-idev-v-nm- --m-t-- -ra--n k_____ v____ – m____ a_____ k-i-e- v-n-e – m-t-i a-a-i- --------------------------- k'idev vinme – met'i aravin
Желае ли още някой кафе? უნ-----ნმეს-კიდ-ვ--ა--? უ___ ვ_____ კ____ ყ____ უ-დ- ვ-ნ-ე- კ-დ-ვ ყ-ვ-? ----------------------- უნდა ვინმეს კიდევ ყავა? 0
unda----mes--'-de-----a? u___ v_____ k_____ q____ u-d- v-n-e- k-i-e- q-v-? ------------------------ unda vinmes k'idev qava?
Не, никой. ა-ა- ---ს არა---. ა___ მ___ ა______ ა-ა- მ-ტ- ა-ა-ი-. ----------------- არა, მეტს არავის. 0
ara---et-s --a---. a___ m____ a______ a-a- m-t-s a-a-i-. ------------------ ara, met's aravis.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…