Разговорник

bg Наречия   »   sr Прилози

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [стотина]

100 [stotina]

Прилози

Prilozi

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
вече – още не ве----дн---– -о- н--ада в__ ј_____ – ј__ н_____ в-ћ ј-д-о- – ј-ш н-к-д- ----------------------- већ једном – још никада 0
v-c- -ed-om ----š--i-ada v__ j_____ – j__ n_____ v-c- j-d-o- – j-š n-k-d- ------------------------ već jednom – još nikada
Били ли сте вече в Берлин? Ј-с---л--ве---едн-м били - -е-лину? Ј____ л_ в__ ј_____ б___ у Б_______ Ј-с-е л- в-ћ ј-д-о- б-л- у Б-р-и-у- ----------------------------------- Јесте ли већ једном били у Берлину? 0
Je------ v------dn-m---l----B-r--n-? J____ l_ v__ j_____ b___ u B_______ J-s-e l- v-c- j-d-o- b-l- u B-r-i-u- ------------------------------------ Jeste li već jednom bili u Berlinu?
Не, още не. Н-, ј-ш---к---. Н__ ј__ н______ Н-, ј-ш н-к-д-. --------------- Не, још никада. 0
N-,---š-n----a. N__ j__ n______ N-, j-š n-k-d-. --------------- Ne, još nikada.
някой – никой н--- - н-ко н___ – н___ н-к- – н-к- ----------- неко – нико 0
n-k--- ni-o n___ – n___ n-k- – n-k- ----------- neko – niko
Познавате ли някого тук? По-н--ете-ли --д--н-к-г-? П________ л_ о___ н______ П-з-а-е-е л- о-д- н-к-г-? ------------------------- Познајете ли овде некога? 0
Poz--je-e -- ov----e----? P________ l_ o___ n______ P-z-a-e-e l- o-d- n-k-g-? ------------------------- Poznajete li ovde nekoga?
Не, не познавам никого тук. Не,-ја -- -о-на-е---в-- --к---. Н__ ј_ н_ п_______ о___ н______ Н-, ј- н- п-з-а-е- о-д- н-к-г-. ------------------------------- Не, ја не познајем овде никога. 0
Ne- -a ne-po--ajem----e n-k--a. N__ j_ n_ p_______ o___ n______ N-, j- n- p-z-a-e- o-d- n-k-g-. ------------------------------- Ne, ja ne poznajem ovde nikoga.
още – няма ј-- ---е -и-е ј__ – н_ в___ ј-ш – н- в-ш- ------------- још – не више 0
j-š – -- v-še j__ – n_ v___ j-š – n- v-š- ------------- još – ne više
Ще останете ли още дълго тук? Ос-а------и --ш ду-о---де? О_______ л_ ј__ д___ о____ О-т-ј-т- л- ј-ш д-г- о-д-? -------------------------- Остајете ли још дуго овде? 0
Os-aj--e -- -oš----o --d-? O_______ l_ j__ d___ o____ O-t-j-t- l- j-š d-g- o-d-? -------------------------- Ostajete li još dugo ovde?
Не, няма да остана дълго тук. Не, -а н- оста-ем -и-е-д-----в--. Н__ ј_ н_ о______ в___ д___ о____ Н-, ј- н- о-т-ј-м в-ш- д-г- о-д-. --------------------------------- Не, ја не остајем више дуго овде. 0
N-------e --t-jem-vi-e du-o-o--e. N__ j_ n_ o______ v___ d___ o____ N-, j- n- o-t-j-m v-š- d-g- o-d-. --------------------------------- Ne, ja ne ostajem više dugo ovde.
още нещо – нищо повече ј-ш неш-о --н-шта ви-е ј__ н____ – н____ в___ ј-ш н-ш-о – н-ш-а в-ш- ---------------------- још нешто – ништа више 0
j-š---š-o –-ni-t- v--e j__ n____ – n____ v___ j-š n-š-o – n-š-a v-š- ---------------------- još nešto – ništa više
Желаете ли още нещо за пиене? Ж-лите ли-још-н-шт- по---и? Ж_____ л_ ј__ н____ п______ Ж-л-т- л- ј-ш н-ш-о п-п-т-? --------------------------- Желите ли још нешто попити? 0
Ž-li-- ---još--e--o-p-pit-? Ž_____ l_ j__ n____ p______ Ž-l-t- l- j-š n-š-o p-p-t-? --------------------------- Želite li još nešto popiti?
Не, не желая нищо повече. Не,--а -е-же--- ништа-ви--. Н__ ј_ н_ ж____ н____ в____ Н-, ј- н- ж-л-м н-ш-а в-ш-. --------------------------- Не, ја не желим ништа више. 0
N-, ja -- -el-m ---t- ----. N__ j_ n_ ž____ n____ v____ N-, j- n- ž-l-m n-š-a v-š-. --------------------------- Ne, ja ne želim ništa više.
вече нещо – още нищо в-- -е----- јо--ниш-а в__ н____ – ј__ н____ в-ћ н-ш-о – ј-ш н-ш-а --------------------- већ нешто – још ништа 0
v-c- -e-t- --jo--ni-ta v__ n____ – j__ n____ v-c- n-š-o – j-š n-š-a ---------------------- već nešto – još ništa
Ядохте ли вече нещо? Је--е--- в-ћ---ш-о ----? Ј____ л_ в__ н____ ј____ Ј-с-е л- в-ћ н-ш-о ј-л-? ------------------------ Јесте ли већ нешто јели? 0
J-----l--ve-́ ----- j---? J____ l_ v__ n____ j____ J-s-e l- v-c- n-š-o j-l-? ------------------------- Jeste li već nešto jeli?
Не, още нищо не съм ял. Н-, ј- ј-ш------ ни-т- -е--/ ј-ла. Н__ ј_ ј__ н____ н____ ј__ / ј____ Н-, ј- ј-ш н-с-м н-ш-а ј-о / ј-л-. ---------------------------------- Не, ја још нисам ништа јео / јела. 0
Ne,-j----š -is-m ništa-jeo-/-jel-. N__ j_ j__ n____ n____ j__ / j____ N-, j- j-š n-s-m n-š-a j-o / j-l-. ---------------------------------- Ne, ja još nisam ništa jeo / jela.
още някой – никой повече јо- ---- --н--- више ј__ н___ – н___ в___ ј-ш н-к- – н-к- в-ш- -------------------- још неко – нико више 0
još -eko-– ni-- -iše j__ n___ – n___ v___ j-š n-k- – n-k- v-š- -------------------- još neko – niko više
Желае ли още някой кафе? Ж-л---и --ш-н----к-ф-? Ж___ л_ ј__ н___ к____ Ж-л- л- ј-ш н-к- к-ф-? ---------------------- Жели ли још неко кафу? 0
Ž--i--i --š -eko --fu? Ž___ l_ j__ n___ k____ Ž-l- l- j-š n-k- k-f-? ---------------------- Želi li još neko kafu?
Не, никой. Не,-нико -и--. Н__ н___ в____ Н-, н-к- в-ш-. -------------- Не, нико више. 0
Ne- -ik--više. N__ n___ v____ N-, n-k- v-š-. -------------- Ne, niko više.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…