Разговорник

bg Наречия   »   fi Adverbejä

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [sata]

Adverbejä

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
вече – още не jo-k-r-an – -i -o--a-n j_ k_____ – e_ k______ j- k-r-a- – e- k-s-a-n ---------------------- jo kerran – ei koskaan 0
Били ли сте вече в Берлин? O---t-k- -- --rra- --leet Ber-iin-ssä? O_______ j_ k_____ o_____ B___________ O-e-t-k- j- k-r-a- o-l-e- B-r-i-n-s-ä- -------------------------------------- Oletteko jo kerran olleet Berliinissä? 0
Не, още не. E----n ---k---. E__ e_ k_______ E-, e- k-s-a-n- --------------- En, en koskaan. 0
някой – никой j-ku - -i -u-aan j___ – e_ k_____ j-k- – e- k-k-a- ---------------- joku – ei kukaan 0
Познавате ли някого тук? Tu-n---ek- ---lt- j-n-un? T_________ t_____ j______ T-n-e-t-k- t-ä-t- j-n-u-? ------------------------- Tunnetteko täältä jonkun? 0
Не, не познавам никого тук. E-- -n-t--ne-t--l-ä-k--ä-n. E__ e_ t____ t_____ k______ E-, e- t-n-e t-ä-t- k-t-ä-. --------------------------- En, en tunne täältä ketään. 0
още – няма vi--ä - ---e--ä v____ – e_ e___ v-e-ä – e- e-ä- --------------- vielä – ei enää 0
Ще останете ли още дълго тук? Jä-t--kö vi--ä -it---s--a--aa -ä---? J_______ v____ p_______ a____ t_____ J-ä-t-k- v-e-ä p-t-ä-s- a-k-a t-n-e- ------------------------------------ Jäättekö vielä pitkäksi aikaa tänne? 0
Не, няма да остана дълго тук. E----- --ä-en-- p----ks- aik-a-tän-e. E__ e_ j__ e___ p_______ a____ t_____ E-, e- j-ä e-ä- p-t-ä-s- a-k-a t-n-e- ------------------------------------- En, en jää enää pitkäksi aikaa tänne. 0
още нещо – нищо повече v-e-ä jot-i- ---i ---ä---t-än v____ j_____ – e_ e___ m_____ v-e-ä j-t-i- – e- e-ä- m-t-ä- ----------------------------- vielä jotain – ei enää mitään 0
Желаете ли още нещо за пиене? H--u----k- ju-----i--- jot-in? H_________ j____ v____ j______ H-l-a-t-k- j-o-a v-e-ä j-t-i-? ------------------------------ Haluatteko juoda vielä jotain? 0
Не, не желая нищо повече. En, en--a-u- ---ä--it-än. E__ e_ h____ e___ m______ E-, e- h-l-a e-ä- m-t-ä-. ------------------------- En, en halua enää mitään. 0
вече нещо – още нищо jo-j-t-i- –--i ---ään j_ j_____ – e_ m_____ j- j-t-i- – e- m-t-ä- --------------------- jo jotain – ei mitään 0
Ядохте ли вече нещо? Olet-ek- j---y-neet---t---? O_______ j_ s______ j______ O-e-t-k- j- s-ö-e-t j-t-i-? --------------------------- Oletteko jo syöneet jotain? 0
Не, още нищо не съм ял. En,--n-ol----ö-y--v-e-ä m-tää-. E__ e_ o__ s_____ v____ m______ E-, e- o-e s-ö-y- v-e-ä m-t-ä-. ------------------------------- En, en ole syönyt vielä mitään. 0
още някой – никой повече vi--ä--oku – ei ---------an v____ j___ – e_ e___ k_____ v-e-ä j-k- – e- e-ä- k-k-a- --------------------------- vielä joku – ei enää kukaan 0
Желае ли още някой кафе? H-luai-iko-j-k--v--lä kah---? H_________ j___ v____ k______ H-l-a-s-k- j-k- v-e-ä k-h-i-? ----------------------------- Haluaisiko joku vielä kahvia? 0
Не, никой. E-,-e- --ä--kukaan. E__ e_ e___ k______ E-, e- e-ä- k-k-a-. ------------------- Ei, ei enää kukaan. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + финландски (1-100) MP3 финландски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…