Разговорник

bg Лица   »   sr Лица

1 [едно]

Лица

Лица

1 [један]

1 [jedan]

Лица

Lica

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
аз ј- ј_ ј- -- ја 0
-a j_ j- -- ja
аз и ти ј- и-ти ј_ и т_ ј- и т- ------- ја и ти 0
j--i ti j_ i t_ j- i t- ------- ja i ti
ние двамата на--д-оје н__ д____ н-с д-о-е --------- нас двоје 0
na- d---e n__ d____ n-s d-o-e --------- nas dvoje
той -н о_ о- -- он 0
o- o_ o- -- on
той и тя о- и--на о_ и о__ о- и о-а -------- он и она 0
o- i---a o_ i o__ o- i o-a -------- on i ona
те двамата њих--во-е њ__ д____ њ-х д-о-е --------- њих двоје 0
nj-h-d---e n___ d____ n-i- d-o-e ---------- njih dvoje
мъж му--ар-ц м_______ м-ш-а-а- -------- мушкарац 0
mu----ac m_______ m-š-a-a- -------- muškarac
жена ж--а ж___ ж-н- ---- жена 0
ž-na ž___ ž-n- ---- žena
дете д--е д___ д-т- ---- дете 0
d-te d___ d-t- ---- dete
семейство ј------ород--а ј____ п_______ ј-д-а п-р-д-ц- -------------- једна породица 0
jed---po-od--a j____ p_______ j-d-a p-r-d-c- -------------- jedna porodica
моето семейство мој- п-ро--ца м___ п_______ м-ј- п-р-д-ц- ------------- моја породица 0
m-j- -or---ca m___ p_______ m-j- p-r-d-c- ------------- moja porodica
Моето семейство е тук. Мој- -ор-д-----е-ов-е. М___ п_______ ј_ о____ М-ј- п-р-д-ц- ј- о-д-. ---------------------- Моја породица је овде. 0
Moja -o-----a-j----d-. M___ p_______ j_ o____ M-j- p-r-d-c- j- o-d-. ---------------------- Moja porodica je ovde.
Аз съм тук. Ј- с---ов-е. Ј_ с__ о____ Ј- с-м о-д-. ------------ Ја сам овде. 0
Ja s-m-----. J_ s__ o____ J- s-m o-d-. ------------ Ja sam ovde.
Ти си тук. Т- -и овд-. Т_ с_ о____ Т- с- о-д-. ----------- Ти си овде. 0
T---- o-d-. T_ s_ o____ T- s- o-d-. ----------- Ti si ovde.
Той е тук и тя е тук. Он--е ов-- и она-је-о-де. О_ ј_ о___ и о__ ј_ о____ О- ј- о-д- и о-а ј- о-д-. ------------------------- Он је овде и она је овде. 0
On ----vde ---na je-o-d-. O_ j_ o___ i o__ j_ o____ O- j- o-d- i o-a j- o-d-. ------------------------- On je ovde i ona je ovde.
Ние сме тук. М- смо---д-. М_ с__ о____ М- с-о о-д-. ------------ Ми смо овде. 0
Mi-s-o-o-d-. M_ s__ o____ M- s-o o-d-. ------------ Mi smo ovde.
Вие сте тук. Ви-ст---в-е. В_ с__ о____ В- с-е о-д-. ------------ Ви сте овде. 0
Vi -t- -v-e. V_ s__ o____ V- s-e o-d-. ------------ Vi ste ovde.
Те всички са тук. О-- -- --и -вде. О__ с_ с__ о____ О-и с- с-и о-д-. ---------------- Они су сви овде. 0
Oni--- -v- o-d-. O__ s_ s__ o____ O-i s- s-i o-d-. ---------------- Oni su svi ovde.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!