Разговорник

bg Пазаруване   »   be Рабіць пакупкі

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [пяцьдзесят чатыры]

54 [pyats’dzesyat chatyry]

Рабіць пакупкі

Rabіts’ pakupkі

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Я ж---ю-----ць-п-----н--. Я ж____ к_____ п_________ Я ж-д-ю к-п-ц- п-д-р-н-к- ------------------------- Я жадаю купіць падарунак. 0
Y- -hada-u ku---s- p--ar--ak. Y_ z______ k______ p_________ Y- z-a-a-u k-p-t-’ p-d-r-n-k- ----------------------------- Ya zhadayu kupіts’ padarunak.
Но не нещо прекалено скъпо. А-- ---н-д-- --раг-. А__ н_ н____ д______ А-е н- н-д-а д-р-г-. -------------------- Але не надта дарагі. 0
Ale ne-n-d-a --ra--. A__ n_ n____ d______ A-e n- n-d-a d-r-g-. -------------------- Ale ne nadta daragі.
Може би дамска чанта? Мож- б-ц- с--а--у? М___ б___ с_______ М-ж- б-ц- с-м-ч-у- ------------------ Можа быць сумачку? 0
Moz----yts’ -u-achku? M____ b____ s________ M-z-a b-t-’ s-m-c-k-? --------------------- Mozha byts’ sumachku?
Какъв цвят желаете? Як-га-ко--ру -ы -----це? Я____ к_____ В_ ж_______ Я-о-а к-л-р- В- ж-д-е-е- ------------------------ Якога колеру Вы жадаеце? 0
Y-k--a----e-u -- z-a---ts-? Y_____ k_____ V_ z_________ Y-k-g- k-l-r- V- z-a-a-t-e- --------------------------- Yakoga koleru Vy zhadaetse?
Черен, кафяв или бял? Ч-рнаг----а---не--га--б--бе---а? Ч_______ к__________ а__ б______ Ч-р-а-а- к-р-ч-е-а-а а-о б-л-г-? -------------------------------- Чорнага, карычневага або белага? 0
Chor--g-,-k-r---neva-a abo-be---a? C________ k___________ a__ b______ C-o-n-g-, k-r-c-n-v-g- a-o b-l-g-? ---------------------------------- Chornaga, karychnevaga abo belaga?
Голяма или малка? Вя-ік---аб- ---е-----? В______ а__ м_________ В-л-к-ю а-о м-л-н-к-ю- ---------------------- Вялікую або маленькую? 0
V-alіkuy- -bo--a-e----y-? V________ a__ m__________ V-a-і-u-u a-o m-l-n-k-y-? ------------------------- Vyalіkuyu abo malen’kuyu?
Може ли да видя тази? М-жн--п-гля-зец- -э---? М____ п_________ г_____ М-ж-а п-г-я-з-ц- г-т-ю- ----------------------- Можна паглядзець гэтую? 0
Moz--- ---l--dz-t-----tuyu? M_____ p___________ g______ M-z-n- p-g-y-d-e-s- g-t-y-? --------------------------- Mozhna paglyadzets’ getuyu?
От кожа ли е? Яна -а--к---? Я__ с_ с_____ Я-а с- с-у-ы- ------------- Яна са скуры? 0
Y--- -- sk-r-? Y___ s_ s_____ Y-n- s- s-u-y- -------------- Yana sa skury?
Или от изкуствена материя? Або я---з -і----ы-і? А__ я__ з с_________ А-о я-а з с-н-э-ы-і- -------------------- Або яна з сінтэтыкі? 0
A----a-- - --n-ety-і? A__ y___ z s_________ A-o y-n- z s-n-e-y-і- --------------------- Abo yana z sіntetykі?
От кожа естествено. Безум----- -а-с-уры. Б_________ с_ с_____ Б-з-м-ў-а- с- с-у-ы- -------------------- Безумоўна, са скуры. 0
Be-u-o-n------s-u--. B_________ s_ s_____ B-z-m-u-a- s- s-u-y- -------------------- Bezumouna, sa skury.
Това е особено добро качество. Гэта-а--бл-ва -о--ая -к-сць. Г___ а_______ д_____ я______ Г-т- а-а-л-в- д-б-а- я-а-ц-. ---------------------------- Гэта асабліва добрая якасць. 0
Get- a-a-lі-a-do--ay------sts’. G___ a_______ d______ y________ G-t- a-a-l-v- d-b-a-a y-k-s-s-. ------------------------------- Geta asablіva dobraya yakasts’.
Чантата действително е на много изгодна цена. С-мачка-с-п--ўды-зусім не-а----я. С______ с_______ з____ н_________ С-м-ч-а с-п-а-д- з-с-м н-д-р-г-я- --------------------------------- Сумачка сапраўды зусім недарагая. 0
S-m-c-ka -apra--y ------nedara-aya. S_______ s_______ z____ n__________ S-m-c-k- s-p-a-d- z-s-m n-d-r-g-y-. ----------------------------------- Sumachka sapraudy zusіm nedaragaya.
Харесва ми. Я-а мн- п----а-ц--. Я__ м__ п__________ Я-а м-е п-д-б-е-ц-. ------------------- Яна мне падабаецца. 0
Yan---n- pa--b-etstsa. Y___ m__ p____________ Y-n- m-e p-d-b-e-s-s-. ---------------------- Yana mne padabaetstsa.
Ще я взема. Я ва---у --. Я в_____ я__ Я в-з-м- я-. ------------ Я вазьму яе. 0
Ya -az’m-----e. Y_ v_____ y____ Y- v-z-m- y-y-. --------------- Ya vaz’mu yaye.
Може ли евентуално да я подменя? К--і ------- -маг- я-яе -бмя--ць? К___ ш___ ц_ з____ я я_ а________ К-л- ш-о- ц- з-а-у я я- а-м-н-ц-? --------------------------------- Калі што, ці змагу я яе абмяняць? 0
Kal- s-to----і z--g--ya---y- --mya-y--s’? K___ s____ t__ z____ y_ y___ a___________ K-l- s-t-, t-і z-a-u y- y-y- a-m-a-y-t-’- ----------------------------------------- Kalі shto, tsі zmagu ya yaye abmyanyats’?
Разбира се. С--о ---ой з--зу-ела. С___ с____ з_________ С-м- с-б-й з-а-у-е-а- --------------------- Само сабой зразумела. 0
S-m--s--o--z--z--ela. S___ s____ z_________ S-m- s-b-y z-a-u-e-a- --------------------- Samo saboy zrazumela.
Ние ще я опаковаме като подарък. Мы -п--у---яе--к-п-д--ун-к. М_ ў______ я_ я_ п_________ М- ў-а-у-м я- я- п-д-р-н-к- --------------------------- Мы ўпакуем яе як падарунак. 0
M- ---k--m---ye y-- -adaru---. M_ u______ y___ y__ p_________ M- u-a-u-m y-y- y-k p-d-r-n-k- ------------------------------ My upakuem yaye yak padarunak.
Касата е там отсреща. Т-м з-------ц-----с-. Т__ з__________ к____ Т-м з-а-о-з-ц-а к-с-. --------------------- Там знаходзіцца каса. 0
Tam-z-----dzі--ts- k--a. T__ z_____________ k____ T-m z-a-h-d-і-s-s- k-s-. ------------------------ Tam znakhodzіtstsa kasa.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...