Разговорник

bg Пазаруване   »   be Рабіць пакупкі

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [пяцьдзесят чатыры]

54 [pyats’dzesyat chatyry]

Рабіць пакупкі

Rabіts’ pakupkі

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Я ж-д-ю -упі-ь пад-р-н-к. Я ж____ к_____ п_________ Я ж-д-ю к-п-ц- п-д-р-н-к- ------------------------- Я жадаю купіць падарунак. 0
Y--z-ad----k-p-ts- pada---ak. Y_ z______ k______ p_________ Y- z-a-a-u k-p-t-’ p-d-r-n-k- ----------------------------- Ya zhadayu kupіts’ padarunak.
Но не нещо прекалено скъпо. Ал- не --д-----ра-і. А__ н_ н____ д______ А-е н- н-д-а д-р-г-. -------------------- Але не надта дарагі. 0
Ale -- -a--a-daragі. A__ n_ n____ d______ A-e n- n-d-a d-r-g-. -------------------- Ale ne nadta daragі.
Може би дамска чанта? М--- --ць сум-чк-? М___ б___ с_______ М-ж- б-ц- с-м-ч-у- ------------------ Можа быць сумачку? 0
Mozh---yt-’ ------ku? M____ b____ s________ M-z-a b-t-’ s-m-c-k-? --------------------- Mozha byts’ sumachku?
Какъв цвят желаете? Я-о---к--е---Вы----а---? Я____ к_____ В_ ж_______ Я-о-а к-л-р- В- ж-д-е-е- ------------------------ Якога колеру Вы жадаеце? 0
Y-koga-ko-----V----ada-t--? Y_____ k_____ V_ z_________ Y-k-g- k-l-r- V- z-a-a-t-e- --------------------------- Yakoga koleru Vy zhadaetse?
Черен, кафяв или бял? Чорна--- --ры-не-а-а --о----ага? Ч_______ к__________ а__ б______ Ч-р-а-а- к-р-ч-е-а-а а-о б-л-г-? -------------------------------- Чорнага, карычневага або белага? 0
Cho--ag-- -ar-c------- --o be-a-a? C________ k___________ a__ b______ C-o-n-g-, k-r-c-n-v-g- a-o b-l-g-? ---------------------------------- Chornaga, karychnevaga abo belaga?
Голяма или малка? В--ік-----о м--е-ь-ую? В______ а__ м_________ В-л-к-ю а-о м-л-н-к-ю- ---------------------- Вялікую або маленькую? 0
V----ku-----o m-le---uy-? V________ a__ m__________ V-a-і-u-u a-o m-l-n-k-y-? ------------------------- Vyalіkuyu abo malen’kuyu?
Може ли да видя тази? Мо--а -а---д---- г---ю? М____ п_________ г_____ М-ж-а п-г-я-з-ц- г-т-ю- ----------------------- Можна паглядзець гэтую? 0
M-zh----a-ly-d----’ getu-u? M_____ p___________ g______ M-z-n- p-g-y-d-e-s- g-t-y-? --------------------------- Mozhna paglyadzets’ getuyu?
От кожа ли е? Яна -а --у--? Я__ с_ с_____ Я-а с- с-у-ы- ------------- Яна са скуры? 0
Y--- -a-sku-y? Y___ s_ s_____ Y-n- s- s-u-y- -------------- Yana sa skury?
Или от изкуствена материя? Аб- -на --сі------і? А__ я__ з с_________ А-о я-а з с-н-э-ы-і- -------------------- Або яна з сінтэтыкі? 0
Abo-y-na ---і---ty-і? A__ y___ z s_________ A-o y-n- z s-n-e-y-і- --------------------- Abo yana z sіntetykі?
От кожа естествено. Безумоў-а- са------. Б_________ с_ с_____ Б-з-м-ў-а- с- с-у-ы- -------------------- Безумоўна, са скуры. 0
Be-um-un-, -a----r-. B_________ s_ s_____ B-z-m-u-a- s- s-u-y- -------------------- Bezumouna, sa skury.
Това е особено добро качество. Г-та-а-а-лі-а----ра- -к----. Г___ а_______ д_____ я______ Г-т- а-а-л-в- д-б-а- я-а-ц-. ---------------------------- Гэта асабліва добрая якасць. 0
G--- as------ --b--y---a-as--’. G___ a_______ d______ y________ G-t- a-a-l-v- d-b-a-a y-k-s-s-. ------------------------------- Geta asablіva dobraya yakasts’.
Чантата действително е на много изгодна цена. С---ч-- са-раў-- -у-і- --д-р--ая. С______ с_______ з____ н_________ С-м-ч-а с-п-а-д- з-с-м н-д-р-г-я- --------------------------------- Сумачка сапраўды зусім недарагая. 0
S-mach-a--a-raud-----і- -e-a-a---a. S_______ s_______ z____ n__________ S-m-c-k- s-p-a-d- z-s-m n-d-r-g-y-. ----------------------------------- Sumachka sapraudy zusіm nedaragaya.
Харесва ми. Яна -не ----бае---. Я__ м__ п__________ Я-а м-е п-д-б-е-ц-. ------------------- Яна мне падабаецца. 0
Y-na-m-e p---b-etstsa. Y___ m__ p____________ Y-n- m-e p-d-b-e-s-s-. ---------------------- Yana mne padabaetstsa.
Ще я взема. Я-вазь-- -е. Я в_____ я__ Я в-з-м- я-. ------------ Я вазьму яе. 0
Ya-v--’---y-y-. Y_ v_____ y____ Y- v-z-m- y-y-. --------------- Ya vaz’mu yaye.
Може ли евентуално да я подменя? К-л------ ці --агу я-я--аб-я--ц-? К___ ш___ ц_ з____ я я_ а________ К-л- ш-о- ц- з-а-у я я- а-м-н-ц-? --------------------------------- Калі што, ці змагу я яе абмяняць? 0
K--- -hto,--s- -mag- -a----- -bm-a-y-t--? K___ s____ t__ z____ y_ y___ a___________ K-l- s-t-, t-і z-a-u y- y-y- a-m-a-y-t-’- ----------------------------------------- Kalі shto, tsі zmagu ya yaye abmyanyats’?
Разбира се. Само-сабой-зра-у-ел-. С___ с____ з_________ С-м- с-б-й з-а-у-е-а- --------------------- Само сабой зразумела. 0
Sa-o --b-y z---umela. S___ s____ z_________ S-m- s-b-y z-a-u-e-a- --------------------- Samo saboy zrazumela.
Ние ще я опаковаме като подарък. Мы -паку-м ----к па-----ак. М_ ў______ я_ я_ п_________ М- ў-а-у-м я- я- п-д-р-н-к- --------------------------- Мы ўпакуем яе як падарунак. 0
My-up-ku----a-- -ak----ar----. M_ u______ y___ y__ p_________ M- u-a-u-m y-y- y-k p-d-r-n-k- ------------------------------ My upakuem yaye yak padarunak.
Касата е там отсреща. Т-м-зна---з-ц---к---. Т__ з__________ к____ Т-м з-а-о-з-ц-а к-с-. --------------------- Там знаходзіцца каса. 0
Ta----a-h-d---s-sa ka--. T__ z_____________ k____ T-m z-a-h-d-і-s-s- k-s-. ------------------------ Tam znakhodzіtstsa kasa.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...