Дал- --- е од-----?
Д___ т__ е о_ к____
Д-л- т-а е о- к-ж-?
-------------------
Дали таа е од кожа? 0 Da-----a y--o- k-ʐ-?D___ t__ y_ o_ k____D-l- t-a y- o- k-ʐ-?--------------------Dali taa ye od koʐa?
Или--ак ---- в--та-к----т--иј--?
И__ п__ е о_ в_______ м_________
И-и п-к е о- в-ш-а-к- м-т-р-ј-л-
--------------------------------
Или пак е од вештачки материјал? 0 I-i -ak -e o- ------a-hk--ma-ye-i-al?I__ p__ y_ o_ v__________ m__________I-i p-k y- o- v-e-h-a-h-i m-t-e-i-a-?-------------------------------------Ili pak ye od vyeshtachki matyeriјal?
И--аш-а-- -авис--на----- --ог- ---о-на-ц-н-.
И т______ н________ е с_ м____ п______ ц____
И т-ш-а-а н-в-с-и-а е с- м-о-у п-в-л-а ц-н-.
--------------------------------------------
И ташната навистина е со многу поволна цена. 0 I--as-n-ta-navi---n- ye so m-o-----p--ol-a-----n-.I t_______ n________ y_ s_ m______ p______ t______I t-s-n-t- n-v-s-i-a y- s- m-o-u-o p-v-l-a t-y-n-.--------------------------------------------------I tashnata navistina ye so mnoguoo povolna tzyena.
Още езици
Кликнете върху знаме!
Чантата действително е на много изгодна цена.
И ташната навистина е со многу поволна цена.
I tashnata navistina ye so mnoguoo povolna tzyena.
Та-у-од-с----ива-е -лага-----.
Т___ о_ с_______ е б__________
Т-м- о- с-р-т-в- е б-а-а-н-т-.
------------------------------
Таму од спротива е благајната. 0 T---o-od-s--oti-a-ye----guaј--t-.T____ o_ s_______ y_ b___________T-m-o o- s-r-t-v- y- b-a-u-ј-a-a----------------------------------Tamoo od sprotiva ye blaguaјnata.
Има около 7 милиарда души в света.
Всички те говорят на даден език.
Но за съжаление, той не винаги е един и същ.
Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици.
Това често е много трудоемко.
Но има езици, които са много сходни.
Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език.
Това явление се нарича взаимна разбираемост.
В която се различават два варианта.
Първият вариант е устната взаимна разбираемост.
При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят.
Те не разбират писмената форма на другия език, обаче.
Това е така, защото езиците имат различни писмени форми.
Примери за това са езиците хинди и урду.
Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант.
В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма.
Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг.
Причината за това е, че те имат много различно произношение.
Немският и холандският са примери за това.
Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта.
Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма.
Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски.
Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост.
Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг.
Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците.
Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното.
В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка.
Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...