Разговорник

bg Лица   »   th คน

1 [едно]

Лица

Лица

1 [หนึ่ง]

nèung

คน

kon

Изберете как искате да видите превода:   
български тайландски Играйте Повече
аз ผ-♂-/ ด-ฉ-น♀ ผ__ / ดิ___ ผ-♂ / ด-ฉ-น- ------------ ผม♂ / ดิฉัน♀ 0
pǒm-d---chǎn p__________ p-̌---i---h-̌- -------------- pǒm-dì-chǎn
аз и ти ผม-ละ------/ ดิฉั-แล- ค--♀ ผ____ คุ__ / ดิ_____ คุ__ ผ-แ-ะ ค-ณ- / ด-ฉ-น-ล- ค-ณ- -------------------------- ผมและ คุณ♂ / ดิฉันและ คุณ♀ 0
pǒ---ǽ---on-d----h-̌---ǽ--oon p__________________________ p-̌---æ---o-n-d-̀-c-a-n-l-́-k-o- -------------------------------- pǒm-lǽ-koon-dì-chǎn-lǽ-koon
ние двамата เ--ทั้---ง เ_______ เ-า-ั-ง-อ- ---------- เราทั้งสอง 0
r-o-----g--ǎw-g r_____________ r-o-t-́-g-s-̌-n- ---------------- rao-táng-sǎwng
той เ-า เ__ เ-า --- เขา 0
k-̌o k__ k-̌- ---- kǎo
той и тя เ-า-แล--เ-อ เ__ แ__ เ__ เ-า แ-ะ เ-อ ----------- เขา และ เธอ 0
k-----ǽ-t-r̶ k_________ k-̌---æ---u-̶ ------------- kǎo-lǽ-tur̶
те двамата เขา---งสอง เ_______ เ-า-ั-ง-อ- ---------- เขาทั้งสอง 0
k--o-ta-ng-sa--ng k_____________ k-̌---a-n---a-w-g ----------------- kǎo-táng-sǎwng
мъж ผ-้ชาย ผู้___ ผ-้-า- ------ ผู้ชาย 0
p-----hai p_______ p-̂---h-i --------- pôo-chai
жена ผู้ห-ิง ผู้___ ผ-้-ญ-ง ------- ผู้หญิง 0
po-o--ǐ-g p_______ p-̂---i-n- ---------- pôo-yǐng
дете เ--ก เ__ เ-็- ---- เด็ก 0
de-k d__ d-̀- ---- dèk
семейство ค--บค-ัว ค______ ค-อ-ค-ั- -------- ครอบครัว 0
kr-̂wp--rua k_________ k-a-w---r-a ----------- krâwp-krua
моето семейство ค-อบครั- -อง-ม♂-----งดิ---♀ ค______ ข_____ / ข______ ค-อ-ค-ั- ข-ง-ม- / ข-ง-ิ-ั-♀ --------------------------- ครอบครัว ของผม♂ / ของดิฉัน♀ 0
krâw---rua-ka---g-p-̌--k-̌wn----̀-ch--n k_________________________________ k-a-w---r-a-k-̌-n---o-m-k-̌-n---i---h-̌- ---------------------------------------- krâwp-krua-kǎwng-pǒm-kǎwng-dì-chǎn
Моето семейство е тук. คร-บครั-ขอ---อ-ู--ี--ี่----คร-บ----ข--ด-ฉ-น-ยู่-ี่นี่♀ ค________________ / ค_________________ ค-อ-ค-ั-ข-ง-ม-ย-่-ี-น-่- / ค-อ-ค-ั-ข-ง-ิ-ั-อ-ู-ท-่-ี-♀ ------------------------------------------------------ ครอบครัวของผมอยู่ที่นี่♂ / ครอบครัวของดิฉันอยู่ที่นี่♀ 0
k-a-wp---------w---p----à-y--o-te-e---̂e--ra-wp-k--a-k-̌-n---ì-chǎn--̀--o---te----e-e k________________________________________________________________________ k-a-w---r-a-k-̌-n---o-m-a---o-o-t-̂---e-e-k-a-w---r-a-k-̌-n---i---h-̌---̀-y-̂---e-e-n-̂- ---------------------------------------------------------------------------------------- krâwp-krua-kǎwng-pǒm-à-yôo-têe-nêe-krâwp-krua-kǎwng-dì-chǎn-à-yôo-têe-nêe
Аз съм тук. ผม------่--่- - ดิฉั-----ที--ี่♀ ผ______ / ดิ_______ ผ-อ-ู-ท-่-ี-♂ / ด-ฉ-น-ย-่-ี-น-่- -------------------------------- ผมอยู่ที่นี่♂ / ดิฉันอยู่ที่นี่♀ 0
p-̌--a-------t-̂--n-̂----̀-chǎ--a-------t-̂e---̂e p______________________________________ p-̌---̀-y-̂---e-e-n-̂---i---h-̌---̀-y-̂---e-e-n-̂- -------------------------------------------------- pǒm-à-yôo-têe-nêe-dì-chǎn-à-yôo-têe-nêe
Ти си тук. คุ--ยู--ี--ี่ คุ_____ ค-ณ-ย-่-ี-น-่ ------------- คุณอยู่ที่นี่ 0
k-on-a----̂--t--e--êe k_________________ k-o---̀-y-̂---e-e-n-̂- ---------------------- koon-à-yôo-têe-nêe
Той е тук и тя е тук. เ--อ---ท--นี--- แ-- เธอ--ู่-ี--ี--♀ เ______ ♂ แ__ เ______ ♀ เ-า-ย-่-ี-น-่ ♂ แ-ะ เ-อ-ย-่-ี-น-่ ♀ ----------------------------------- เขาอยู่ที่นี่ ♂ และ เธออยู่ที่นี่ ♀ 0
ka----̀--o-o--e-----̂e---́-t-r--a---ô-----e--êe k_____________________________________ k-̌---̀-y-̂---e-e-n-̂---æ---u-̶-a---o-o-t-̂---e-e ------------------------------------------------- kǎo-à-yôo-têe-nêe-lǽ-tur̶-à-yôo-têe-nêe
Ние сме тук. เร----่ท-่-ี่ เ______ เ-า-ย-่-ี-น-่ ------------- เราอยู่ที่นี่ 0
ra--à---̂---êe----e r________________ r-o-a---o-o-t-̂---e-e --------------------- rao-à-yôo-têe-nêe
Вие сте тук. ค------ท---ี่ คุ_____ ค-ณ-ย-่-ี-น-่ ------------- คุณอยู่ที่นี่ 0
ko-n--̀--ôo--ê-----e k_________________ k-o---̀-y-̂---e-e-n-̂- ---------------------- koon-à-yôo-têe-nêe
Те всички са тук. พว---าท---น--ู-----ี่ พ_____________ พ-ก-ข-ท-ก-น-ย-่-ี-น-่ --------------------- พวกเขาทุกคนอยู่ที่นี่ 0
p-̂---ka-o-t-́-k--o--a--y--o---̂----̂e p______________________________ p-̂-k-k-̌---o-o---o---̀-y-̂---e-e-n-̂- -------------------------------------- pûak-kǎo-tóok-kon-à-yôo-têe-nêe

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!