Разговорник

bg Лица   »   kn ಜನಗಳು / ಜನರು

1 [едно]

Лица

Лица

೧ [ಒಂದು]

1 [Ondu]

ಜನಗಳು / ಜನರು

janagaḷu/janaru

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
аз ನ-ನು ನಾ_ ನ-ನ- ---- ನಾನು 0
nānu n___ n-n- ---- nānu
аз и ти ನಾ-- ಮತ್---ನ-ನು ನಾ_ ಮ__ ನೀ_ ನ-ನ- ಮ-್-ು ನ-ನ- --------------- ನಾನು ಮತ್ತು ನೀನು 0
n--u m---- ---u n___ m____ n___ n-n- m-t-u n-n- --------------- nānu mattu nīnu
ние двамата ನ-ವಿ-್-ರು ನಾ____ ನ-ವ-ಬ-ಬ-ು --------- ನಾವಿಬ್ಬರು 0
n-vi-b-ru n________ n-v-b-a-u --------- nāvibbaru
той ಅ--ು ಅ__ ಅ-ನ- ---- ಅವನು 0
a---u a____ a-a-u ----- avanu
той и тя ಅ-ನ---ತ-ತ----ಳು ಅ__ ಮ__ ಅ__ ಅ-ನ- ಮ-್-ು ಅ-ಳ- --------------- ಅವನು ಮತ್ತು ಅವಳು 0
a-an- --tt---v--u a____ m____ a____ a-a-u m-t-u a-a-u ----------------- avanu mattu avaḷu
те двамата ಅವರಿ---ರು ಅ_____ ಅ-ರ-ಬ-ಬ-ು --------- ಅವರಿಬ್ಬರು 0
av--ibb--u a_________ a-a-i-b-r- ---------- avaribbaru
мъж ಗ-ಡ ಗಂ_ ಗ-ಡ --- ಗಂಡ 0
g---a g____ g-ṇ-a ----- gaṇḍa
жена ಹೆ-ಡತಿ ಹೆಂ__ ಹ-ಂ-ತ- ------ ಹೆಂಡತಿ 0
h-ṇ--ti h______ h-ṇ-a-i ------- heṇḍati
дете ಮಗು ಮ_ ಮ-ು --- ಮಗು 0
magu m___ m-g- ---- magu
семейство ಒ-ದ---ು--ಂಬ ಒಂ_ ಕು__ ಒ-ದ- ಕ-ಟ-ಂ- ----------- ಒಂದು ಕುಟುಂಬ 0
on---k-ṭ-mba o___ k______ o-d- k-ṭ-m-a ------------ ondu kuṭumba
моето семейство ನನ-ನ---ಟ-ಂಬ ನ__ ಕು__ ನ-್- ಕ-ಟ-ಂ- ----------- ನನ್ನ ಕುಟುಂಬ 0
nann- ku---ba n____ k______ n-n-a k-ṭ-m-a ------------- nanna kuṭumba
Моето семейство е тук. ನ--- ಕು---- ಇಲ-ಲ--ಇದ-. ನ__ ಕು__ ಇ__ ಇ__ ನ-್- ಕ-ಟ-ಂ- ಇ-್-ಿ ಇ-ೆ- ---------------------- ನನ್ನ ಕುಟುಂಬ ಇಲ್ಲಿ ಇದೆ. 0
n-n-- ku-umb- i--i-id-. n____ k______ i___ i___ n-n-a k-ṭ-m-a i-l- i-e- ----------------------- nanna kuṭumba illi ide.
Аз съм тук. ನಾ----ಲ--- -ದ್ದ-ನ-. ನಾ_ ಇ__ ಇ____ ನ-ನ- ಇ-್-ಿ ಇ-್-ೇ-ೆ- ------------------- ನಾನು ಇಲ್ಲಿ ಇದ್ದೇನೆ. 0
Nānu-ill--id-ēn-. N___ i___ i______ N-n- i-l- i-d-n-. ----------------- Nānu illi iddēne.
Ти си тук. ನೀ----ಲ-ಲಿದ್ದ-ಯ. ನೀ_ ಇ______ ನ-ನ- ಇ-್-ಿ-್-ೀ-. ---------------- ನೀನು ಇಲ್ಲಿದ್ದೀಯ. 0
N-nu ---id--ya. N___ i_________ N-n- i-l-d-ī-a- --------------- Nīnu illiddīya.
Той е тук и тя е тук. ಅ-----ಲ್---್ದ----ಮತ್ತು-ಅವ-ು-ಇ-್--ದ-----. ಅ__ ಇ_____ ಮ__ ಅ__ ಇ______ ಅ-ನ- ಇ-್-ಿ-್-ಾ-ೆ ಮ-್-ು ಅ-ಳ- ಇ-್-ಿ-್-ಾ-ೆ- ---------------------------------------- ಅವನು ಇಲ್ಲಿದ್ದಾನೆ ಮತ್ತು ಅವಳು ಇಲ್ಲಿದ್ದಾಳೆ. 0
A---u---l---ā---m---u----ḷu-il---d-ḷ-. A____ i________ m____ a____ i_________ A-a-u i-l-d-ā-e m-t-u a-a-u i-l-d-ā-e- -------------------------------------- Avanu illiddāne mattu avaḷu illiddāḷe.
Ние сме тук. ನಾವು ಇಲ--ಿ------. ನಾ_ ಇ______ ನ-ವ- ಇ-್-ಿ-್-ೇ-ೆ- ----------------- ನಾವು ಇಲ್ಲಿದ್ದೇವೆ. 0
N-v---ll-ddē--. N___ i_________ N-v- i-l-d-ē-e- --------------- Nāvu illiddēve.
Вие сте тук. ನ--ು-ಇಲ--ಿದ್ದೀ--. ನೀ_ ಇ______ ನ-ವ- ಇ-್-ಿ-್-ೀ-ಿ- ----------------- ನೀವು ಇಲ್ಲಿದ್ದೀರಿ. 0
N--- --l-d--ri. N___ i_________ N-v- i-l-d-ī-i- --------------- Nīvu illiddīri.
Те всички са тук. ಅ--ುಗಳೆ----- --್ಲಿದ-ದ-ರೆ ಅ_______ ಇ_____ ಅ-ರ-ಗ-ೆ-್-ರ- ಇ-್-ಿ-್-ಾ-ೆ ------------------------ ಅವರುಗಳೆಲ್ಲರು ಇಲ್ಲಿದ್ದಾರೆ 0
A-ar--aḷe-l----i---ddāre A_____________ i________ A-a-u-a-e-l-r- i-l-d-ā-e ------------------------ Avarugaḷellaru illiddāre

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!