Разговорник

bg Лица   »   fa ‫اشخاص/مردم‬

1 [едно]

Лица

Лица

‫1 [یک]‬

1 [yek]

‫اشخاص/مردم‬

‫ashkhaas/mardom‬‬‬

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
аз ‫من‬ ‫___ ‫-ن- ---- ‫من‬ 0
‫-an-‬‬ ‫______ ‫-a-‬-‬ ------- ‫man‬‬‬
аз и ти ‫من-و ت-‬ ‫__ و ت__ ‫-ن و ت-‬ --------- ‫من و تو‬ 0
‫----va-t--‬-‬ ‫___ v_ t_____ ‫-a- v- t-o-‬- -------------- ‫man va too‬‬‬
ние двамата ‫---و- --‬ ‫_____ م__ ‫-ر-و- م-‬ ---------- ‫هردوی ما‬ 0
‫har--i--a--‬ ‫______ m____ ‫-a-d-i m-‬-‬ ------------- ‫hardoi ma‬‬‬
той ‫او--مرد)‬ ‫__ (_____ ‫-و (-ر-)- ---------- ‫او (مرد)‬ 0
‫o--(---d--‬‬ ‫__ (________ ‫-o (-o-d-‬-‬ ------------- ‫oo (mord)‬‬‬
той и тя ‫-- م----------‬ ‫__ م__ و آ_ ز__ ‫-ن م-د و آ- ز-‬ ---------------- ‫آن مرد و آن زن‬ 0
‫a----o----- -a- zan‬-‬ ‫___ m___ v_ a__ z_____ ‫-a- m-r- v- a-n z-n-‬- ----------------------- ‫aan mord va aan zan‬‬‬
те двамата ‫ه--وی آ-ها‬ ‫_____ آ____ ‫-ر-و- آ-ه-‬ ------------ ‫هردوی آنها‬ 0
‫h--do--a--h-a--‬ ‫______ a________ ‫-a-d-i a-n-a-‬-‬ ----------------- ‫hardoi aanhaa‬‬‬
мъж ‫آن مر-‬ ‫__ م___ ‫-ن م-د- -------- ‫آن مرد‬ 0
‫a----o---‬‬ ‫___ m______ ‫-a- m-r-‬-‬ ------------ ‫aan mord‬‬‬
жена ‫-- زن‬ ‫__ ز__ ‫-ن ز-‬ ------- ‫آن زن‬ 0
‫aa--za--‬‬ ‫___ z_____ ‫-a- z-n-‬- ----------- ‫aan zan‬‬‬
дете ‫-- ک---‬ ‫__ ک____ ‫-ن ک-د-‬ --------- ‫آن کودک‬ 0
‫-a---o--a-‬-‬ ‫___ k________ ‫-a- k-o-a-‬-‬ -------------- ‫aan koodak‬‬‬
семейство ‫-ک--ان--ده‬ ‫__ خ_______ ‫-ک خ-ن-ا-ه- ------------ ‫یک خانواده‬ 0
‫y-- khaa-ev------‬ ‫___ k_____________ ‫-e- k-a-n-v-d-h-‬- ------------------- ‫yek khaanevadeh‬‬‬
моето семейство ‫-ان--ده من‬ ‫_______ م__ ‫-ا-و-د- م-‬ ------------ ‫خانواده من‬ 0
‫-ha-ne-a-e-----‬-‬ ‫___________ m_____ ‫-h-a-e-a-e- m-n-‬- ------------------- ‫khaanevadeh man‬‬‬
Моето семейство е тук. ‫خ-----ه م- --ن-----‬ ‫_______ م_ ا________ ‫-ا-و-د- م- ا-ن-ا-ت-‬ --------------------- ‫خانواده من اینجاست.‬ 0
‫k-aa---ad-- man-e-n-a-st.‬‬‬ ‫___________ m__ e___________ ‫-h-a-e-a-e- m-n e-n-a-s-.-‬- ----------------------------- ‫khaanevadeh man eenjaast.‬‬‬
Аз съм тук. ‫م--اینج--ه--م.‬ ‫__ ا____ ه_____ ‫-ن ا-ن-ا ه-ت-.- ---------------- ‫من اینجا هستم.‬ 0
‫m----e--a- h-st-m--‬‬ ‫___ e_____ h_________ ‫-a- e-n-a- h-s-a-.-‬- ---------------------- ‫man eenjaa hastam.‬‬‬
Ти си тук. ‫ت- -مر-] اینج-ی--- -و--ز-- اینجا-ی-‬ ‫__ (____ ا______ / ت_ (___ ا________ ‫-و (-ر-] ا-ن-ا-ی / ت- (-ن- ا-ن-ا-ی-‬ ------------------------------------- ‫تو (مرد] اینجایی / تو (زن) اینجایی.‬ 0
‫to--(m-r-----n-a--i-/ --o (-an)-------y--‬-‬ ‫___ (_____ a_______ / t__ (____ a___________ ‫-o- (-o-d- a-n-a-y- / t-o (-a-) a-n-a-y-.-‬- --------------------------------------------- ‫too (mord) aynjaayi / too (zan) aynjaayi.‬‬‬
Той е тук и тя е тук. ‫-- --- ---جا-ت - آ- زن ----ا-ت-‬ ‫__ م__ ا______ و آ_ ز_ ا________ ‫-ن م-د ا-ن-ا-ت و آ- ز- ا-ن-ا-ت-‬ --------------------------------- ‫آن مرد اینجاست و آن زن اینجاست.‬ 0
‫--n -or---en-a--t-va-aa--z-- eenjaa--.-‬‬ ‫___ m___ e_______ v_ a__ z__ e___________ ‫-a- m-r- e-n-a-s- v- a-n z-n e-n-a-s-.-‬- ------------------------------------------ ‫aan mord eenjaast va aan zan eenjaast.‬‬‬
Ние сме тук. ‫م- -ین-ا ه--یم-‬ ‫__ ا____ ه______ ‫-ا ا-ن-ا ه-ت-م-‬ ----------------- ‫ما اینجا هستیم.‬ 0
‫m- --nj-a --st-m---‬ ‫__ e_____ h_________ ‫-a e-n-a- h-s-i-.-‬- --------------------- ‫ma eenjaa hastim.‬‬‬
Вие сте тук. ‫--ا اینج----ت---‬ ‫___ ا____ ه______ ‫-م- ا-ن-ا ه-ت-د-‬ ------------------ ‫شما اینجا هستید.‬ 0
‫-------eenj-------i---‬‬ ‫______ e_____ h_________ ‫-h-m-a e-n-a- h-s-i-.-‬- ------------------------- ‫shomaa eenjaa hastid.‬‬‬
Те всички са тук. ‫-مه --ه- -ی-ج--هس----‬ ‫___ آ___ ا____ ه______ ‫-م- آ-ه- ا-ن-ا ه-ت-د-‬ ----------------------- ‫همه آنها اینجا هستند.‬ 0
‫----- -an-a- -en--- h--t-n-.‬-‬ ‫_____ a_____ e_____ h__________ ‫-a-e- a-n-a- e-n-a- h-s-a-d-‬-‬ -------------------------------- ‫hameh aanhaa eenjaa hastand.‬‬‬

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + персийски (1-100) MP3 персийски (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!