Разговорник

bg Прилагателни 2   »   kn ಗುಣವಾಚಕಗಳು ೨

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

೭೯ [ಎಪ್ಪತ್ತೊಂಬತ್ತು]

79 [Eppattombattu]

ಗುಣವಾಚಕಗಳು ೨

guṇavācakagaḷu -2.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. ನಾ----ಂ-- ನೀಲ- ಅ--ಿ-ನ್ನು-ಧ-ಿ-ಿದ್-ೇನೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ನೀ_ ಅಂ____ ಧ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ನ-ಲ- ಅ-ಗ-ಯ-್-ು ಧ-ಿ-ಿ-್-ೇ-ೆ- ------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ನೀಲಿ ಅಂಗಿಯನ್ನು ಧರಿಸಿದ್ದೇನೆ. 0
Nā---o-d----li--ṅgi-a-nu ----i-idd-n-. N___ o___ n___ a________ d____________ N-n- o-d- n-l- a-g-y-n-u d-a-i-i-d-n-. -------------------------------------- Nānu ondu nīli aṅgiyannu dharisiddēne.
Облечена съм в червена рокля. ನಾ-ು-ಒಂದು--ೆ-ಪು-ಅ---ಯನ-ನ----ಿ-ಿ-----ೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ಕೆಂ_ ಅಂ____ ಧ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಕ-ಂ-ು ಅ-ಗ-ಯ-್-ು ಧ-ಿ-ಿ-್-ೇ-ೆ- -------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಕೆಂಪು ಅಂಗಿಯನ್ನು ಧರಿಸಿದ್ದೇನೆ. 0
N-n- on-u-kemp--aṅg--a-----ha-i--dd---. N___ o___ k____ a________ d____________ N-n- o-d- k-m-u a-g-y-n-u d-a-i-i-d-n-. --------------------------------------- Nānu ondu kempu aṅgiyannu dharisiddēne.
Облечена съм в зелена рокля. ನಾನ--ಒ-ದು -ಸಿ---ಅಂ-ಿ----ು-ಧರ----್ದೇನೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ಹ__ ಅಂ____ ಧ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಹ-ಿ-ು ಅ-ಗ-ಯ-್-ು ಧ-ಿ-ಿ-್-ೇ-ೆ- -------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಹಸಿರು ಅಂಗಿಯನ್ನು ಧರಿಸಿದ್ದೇನೆ. 0
Nānu -ndu--a--ru---giyann- -h---s-d---e. N___ o___ h_____ a________ d____________ N-n- o-d- h-s-r- a-g-y-n-u d-a-i-i-d-n-. ---------------------------------------- Nānu ondu hasiru aṅgiyannu dharisiddēne.
Аз купувам черна чанта. ನ--ು --ದು---್-ು ಚ-ಲ---ನು ಕ-ಳ-ಳ----ೇ--. ನಾ_ ಒಂ_ ಕ__ ಚೀ____ ಕೊ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಕ-್-ು ಚ-ಲ-ನ-ನ- ಕ-ಳ-ಳ-ತ-ತ-ನ-. -------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಕಪ್ಪು ಚೀಲವನ್ನು ಕೊಳ್ಳುತ್ತೇನೆ. 0
N----o-du k-ppu-cīl--annu-k-ḷḷu---n-. N___ o___ k____ c________ k__________ N-n- o-d- k-p-u c-l-v-n-u k-ḷ-u-t-n-. ------------------------------------- Nānu ondu kappu cīlavannu koḷḷuttēne.
Аз купувам кафява чанта. ನ-ನ--ಒಂ-ು-ಕ-ದ---ೀ---------ಳ-ಳು--ತ-ನೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ಕಂ_ ಚೀ____ ಕೊ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಕ-ದ- ಚ-ಲ-ನ-ನ- ಕ-ಳ-ಳ-ತ-ತ-ನ-. ------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಕಂದು ಚೀಲವನ್ನು ಕೊಳ್ಳುತ್ತೇನೆ. 0
Nānu -ndu -a--u-cīl-v-nn---o--u---n-. N___ o___ k____ c________ k__________ N-n- o-d- k-n-u c-l-v-n-u k-ḷ-u-t-n-. ------------------------------------- Nānu ondu kandu cīlavannu koḷḷuttēne.
Аз купувам бяла чанта. ನಾನು-ಒ--ು-ಬಿ---ಚ--ವನ್ನು ಕ--್--ತ್--ನೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ಬಿ_ ಚೀ____ ಕೊ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಬ-ಳ- ಚ-ಲ-ನ-ನ- ಕ-ಳ-ಳ-ತ-ತ-ನ-. ------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಬಿಳಿ ಚೀಲವನ್ನು ಕೊಳ್ಳುತ್ತೇನೆ. 0
N--u ondu --ḷ--cī--van-u-k-ḷḷ-t-ē-e. N___ o___ b___ c________ k__________ N-n- o-d- b-ḷ- c-l-v-n-u k-ḷ-u-t-n-. ------------------------------------ Nānu ondu biḷi cīlavannu koḷḷuttēne.
Имам нужда от нова кола. ನನ-ೆ---ದು ಹೊಸ---ಡಿ-ಬ---. ನ__ ಒಂ_ ಹೊ_ ಗಾ_ ಬೇ__ ನ-ಗ- ಒ-ದ- ಹ-ಸ ಗ-ಡ- ಬ-ಕ-. ------------------------ ನನಗೆ ಒಂದು ಹೊಸ ಗಾಡಿ ಬೇಕು. 0
N--ag----d- ---- g-----ē-u. N_____ o___ h___ g___ b____ N-n-g- o-d- h-s- g-ḍ- b-k-. --------------------------- Nanage ondu hosa gāḍi bēku.
Имам нужда от бърза кола. ನ-----ಂ-ು----ವಾ--ಗ-----ೇಕ-. ನ__ ಒಂ_ ವೇ___ ಗಾ_ ಬೇ__ ನ-ಗ- ಒ-ದ- ವ-ಗ-ಾ- ಗ-ಡ- ಬ-ಕ-. --------------------------- ನನಗೆ ಒಂದು ವೇಗವಾದ ಗಾಡಿ ಬೇಕು. 0
N-na-- -n-u -ēgav--- -ā-i ----. N_____ o___ v_______ g___ b____ N-n-g- o-d- v-g-v-d- g-ḍ- b-k-. ------------------------------- Nanage ondu vēgavāda gāḍi bēku.
Имам нужда от удобна кола. ನ-ಗ- ಒ-ದು-ಹ-ತಕ-ವಾದ -ಾಡ--ಬೇಕು. ನ__ ಒಂ_ ಹಿ_____ ಗಾ_ ಬೇ__ ನ-ಗ- ಒ-ದ- ಹ-ತ-ರ-ಾ- ಗ-ಡ- ಬ-ಕ-. ----------------------------- ನನಗೆ ಒಂದು ಹಿತಕರವಾದ ಗಾಡಿ ಬೇಕು. 0
N---g- on-u h--a-a--v-d- gā-----k-. N_____ o___ h___________ g___ b____ N-n-g- o-d- h-t-k-r-v-d- g-ḍ- b-k-. ----------------------------------- Nanage ondu hitakaravāda gāḍi bēku.
Горе живее една възрастна жена. ಅ-್ಲಿ --ಲೆ---್- ---್--- --ಿಳ--ವ-ಸ-ಸು--ತಾ-ೆ. ಅ__ ಮೇ_ ಒ__ ವ____ ಮ__ ವಾ______ ಅ-್-ಿ ಮ-ಲ- ಒ-್- ವ-ಸ-ಸ-ದ ಮ-ಿ-ೆ ವ-ಸ-ಸ-ತ-ತ-ಳ-. ------------------------------------------- ಅಲ್ಲಿ ಮೇಲೆ ಒಬ್ಬ ವಯಸ್ಸಾದ ಮಹಿಳೆ ವಾಸಿಸುತ್ತಾಳೆ. 0
A--i--ē-e --ba -a-a--s--- --h--e -ā--s-t-ā--. A___ m___ o___ v_________ m_____ v___________ A-l- m-l- o-b- v-y-s-s-d- m-h-ḷ- v-s-s-t-ā-e- --------------------------------------------- Alli mēle obba vayas'sāda mahiḷe vāsisuttāḷe.
Горе живее една дебела жена. ಅ-್-ಿ ಮ-ಲ---ಬ---ದ-್ಪ-ಮಹ-ಳ- ವಾ---ು-್ತ--ೆ. ಅ__ ಮೇ_ ಒ__ ದ__ ಮ__ ವಾ______ ಅ-್-ಿ ಮ-ಲ- ಒ-್- ದ-್- ಮ-ಿ-ೆ ವ-ಸ-ಸ-ತ-ತ-ಳ-. ---------------------------------------- ಅಲ್ಲಿ ಮೇಲೆ ಒಬ್ಬ ದಪ್ಪ ಮಹಿಳೆ ವಾಸಿಸುತ್ತಾಳೆ. 0
A-l- -ēl- obba-------m-hi-----s-suttāḷ-. A___ m___ o___ d____ m_____ v___________ A-l- m-l- o-b- d-p-a m-h-ḷ- v-s-s-t-ā-e- ---------------------------------------- Alli mēle obba dappa mahiḷe vāsisuttāḷe.
Долу живее една любопитна жена. ಅಲ-----ೆಳ-- ಒ-್ಬ ಕ---ಹ-ವ---- --ಿ-- -ಾಸಿ-----ಾ--. ಅ__ ಕೆ__ ಒ__ ಕು______ ಮ__ ವಾ______ ಅ-್-ಿ ಕ-ಳ-ೆ ಒ-್- ಕ-ತ-ಹ-ವ-ಳ-ಳ ಮ-ಿ-ೆ ವ-ಸ-ಸ-ತ-ತ-ಳ-. ------------------------------------------------ ಅಲ್ಲಿ ಕೆಳಗೆ ಒಬ್ಬ ಕುತೂಹಲವುಳ್ಳ ಮಹಿಳೆ ವಾಸಿಸುತ್ತಾಳೆ. 0
All- keḷage--b-a-k------av---a-ma--ḷ--vāsisuttā-e. A___ k_____ o___ k____________ m_____ v___________ A-l- k-ḷ-g- o-b- k-t-h-l-v-ḷ-a m-h-ḷ- v-s-s-t-ā-e- -------------------------------------------------- Alli keḷage obba kutūhalavuḷḷa mahiḷe vāsisuttāḷe.
Гостите ни бяха приятни хора. ನಮ್- -ತ-ಥ-ಗ-- ಒ-್ಳೆ---ನ. ನ__ ಅ____ ಒ___ ಜ__ ನ-್- ಅ-ಿ-ಿ-ಳ- ಒ-್-ೆ- ಜ-. ------------------------ ನಮ್ಮ ಅತಿಥಿಗಳು ಒಳ್ಳೆಯ ಜನ. 0
N----a--t-th---ḷ- -ḷḷeya-jan-. N_____ a_________ o_____ j____ N-m-m- a-i-h-g-ḷ- o-ḷ-y- j-n-. ------------------------------ Nam'ma atithigaḷu oḷḷeya jana.
Гостите ни бяха учтиви хора. ನಮ-ಮ-ಅ---ಿಗ-ು--ಿ----ಜ-. ನ__ ಅ____ ವಿ__ ಜ__ ನ-್- ಅ-ಿ-ಿ-ಳ- ವ-ನ-ತ ಜ-. ----------------------- ನಮ್ಮ ಅತಿಥಿಗಳು ವಿನೀತ ಜನ. 0
N-m-m- ----h-g-ḷu--inīta -a-a. N_____ a_________ v_____ j____ N-m-m- a-i-h-g-ḷ- v-n-t- j-n-. ------------------------------ Nam'ma atithigaḷu vinīta jana.
Гостите ни бяха интересни хора. ನಮ-- -ತಿಥಿ--ು --ವಾರ---ಕರ--ನ. ನ__ ಅ____ ಸ್______ ಜ__ ನ-್- ಅ-ಿ-ಿ-ಳ- ಸ-ವ-ರ-್-ಕ- ಜ-. ---------------------------- ನಮ್ಮ ಅತಿಥಿಗಳು ಸ್ವಾರಸ್ಯಕರ ಜನ. 0
N-m----a---higaḷu s--ra-y-k-r--j--a. N_____ a_________ s___________ j____ N-m-m- a-i-h-g-ḷ- s-ā-a-y-k-r- j-n-. ------------------------------------ Nam'ma atithigaḷu svārasyakara jana.
Аз имам мили деца. ನನ-ೆ--ುದ್ದು--ಕ--ಳ-ದ್---ೆ. ನ__ ಮು__ ಮ_______ ನ-ಗ- ಮ-ದ-ದ- ಮ-್-ಳ-ದ-ದ-ರ-. ------------------------- ನನಗೆ ಮುದ್ದು ಮಕ್ಕಳಿದ್ದಾರೆ. 0
N-na-e -udd--mak----d-ā-e. N_____ m____ m____________ N-n-g- m-d-u m-k-a-i-d-r-. -------------------------- Nanage muddu makkaḷiddāre.
Но съседите имат нахални деца. ಆದ---ನೆ-ೆ-ನ---- ಮ-್--------ಾ -ುಂಟ--. ಆ__ ನೆ______ ಮ___ ತುಂ_ ತುಂ___ ಆ-ರ- ನ-ರ-ಮ-ೆ-ವ- ಮ-್-ಳ- ತ-ಂ-ಾ ತ-ಂ-ರ-. ------------------------------------ ಆದರೆ ನೆರೆಮನೆಯವರ ಮಕ್ಕಳು ತುಂಬಾ ತುಂಟರು. 0
Ā---e ---em-ney---ra--a--a-------- --ṇ--ru. Ā____ n_____________ m______ t____ t_______ Ā-a-e n-r-m-n-y-v-r- m-k-a-u t-m-ā t-ṇ-a-u- ------------------------------------------- Ādare neremaneyavara makkaḷu tumbā tuṇṭaru.
Вашите деца послушни ли са? ನಿಮ್---ಕ್ಕ-ು-ಒ--ಳೆಯವರೆ? ನಿ__ ಮ___ ಒ______ ನ-ಮ-ಮ ಮ-್-ಳ- ಒ-್-ೆ-ವ-ೆ- ----------------------- ನಿಮ್ಮ ಮಕ್ಕಳು ಒಳ್ಳೆಯವರೆ? 0
N--'ma-m--k-ḷ------ya--re? N_____ m______ o__________ N-m-m- m-k-a-u o-ḷ-y-v-r-? -------------------------- Nim'ma makkaḷu oḷḷeyavare?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...