Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   kn ಏನನ್ನಾದರು ಇಷ್ಟಪಡುವುದು

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

೭೦ [ಎಪ್ಪತ್ತು]

70 [Eppattu]

ಏನನ್ನಾದರು ಇಷ್ಟಪಡುವುದು

ēnannādaru iṣṭapaḍuvudu.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Искате ли да пушите? ನ--- -ೂಮಪ---ಮಾಡ-- ಇಷ್-ಪಡುತ-ತ--ಾ? ನೀ_ ಧೂ___ ಮಾ__ ಇ________ ನ-ವ- ಧ-ಮ-ಾ- ಮ-ಡ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೀ-ಾ- -------------------------------- ನೀವು ಧೂಮಪಾನ ಮಾಡಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೀರಾ? 0
N--u -hū-apā-- -ā-alu -ṣ-apaḍu-t-r-? N___ d________ m_____ i_____________ N-v- d-ū-a-ā-a m-ḍ-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ī-ā- ------------------------------------ Nīvu dhūmapāna māḍalu iṣṭapaḍuttīrā?
Искате ли да танцувате? ನ--ು ನ--್ಯ-ಮಾಡಲ- ಇ-್--ಡ-ತ್--ರ-? ನೀ_ ನೃ__ ಮಾ__ ಇ________ ನ-ವ- ನ-ತ-ಯ ಮ-ಡ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೀ-ಾ- ------------------------------- ನೀವು ನೃತ್ಯ ಮಾಡಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೀರಾ? 0
N--- nr---- ---al----ṭapaḍut----? N___ n____ m_____ i_____________ N-v- n-̥-y- m-ḍ-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ī-ā- --------------------------------- Nīvu nr̥tya māḍalu iṣṭapaḍuttīrā?
Искате ли да се разходите? ನ----ವಾ-ು ಸೇವ-ೆ-ಮ-ಡಲು -ಷ--ಪಡ-ತ್----? ನೀ_ ವಾ_ ಸೇ__ ಮಾ__ ಇ________ ನ-ವ- ವ-ಯ- ಸ-ವ-ೆ ಮ-ಡ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೀ-ಾ- ------------------------------------ ನೀವು ವಾಯು ಸೇವನೆ ಮಾಡಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೀರಾ? 0
Nīv- vā-- s--an- ---al--iṣṭa-a--t-īr-? N___ v___ s_____ m_____ i_____________ N-v- v-y- s-v-n- m-ḍ-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ī-ā- -------------------------------------- Nīvu vāyu sēvane māḍalu iṣṭapaḍuttīrā?
Искам да пуша. ನಾ-ು--ೂ-ಪ-- ಮಾ----ಇ-----ು-್ತ--ೆ. ನಾ_ ಧೂ___ ಮಾ__ ಇ________ ನ-ನ- ಧ-ಮ-ಾ- ಮ-ಡ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- -------------------------------- ನಾನು ಧೂಮಪಾನ ಮಾಡಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇನೆ. 0
N--- d-ūma-āna-māḍ-l------p-ḍ---ē-e. N___ d________ m_____ i_____________ N-n- d-ū-a-ā-a m-ḍ-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- ------------------------------------ Nānu dhūmapāna māḍalu iṣṭapaḍuttēne.
Искате ли цигара? ನಿ--ೆ ಒ--ು-ಸಿ-ರ--್ ಬೇಕ-? ನಿ__ ಒಂ_ ಸಿ___ ಬೇ__ ನ-ನ-ೆ ಒ-ದ- ಸ-ಗ-ೇ-್ ಬ-ಕ-? ------------------------ ನಿನಗೆ ಒಂದು ಸಿಗರೇಟ್ ಬೇಕೆ? 0
N--ag- ond--si---ē---ēk-? N_____ o___ s______ b____ N-n-g- o-d- s-g-r-ṭ b-k-? ------------------------- Ninage ondu sigarēṭ bēke?
Той иска огънче. ಅ---ಗೆ --ಂ----್ಟ-----ು. ಅ___ ಬೆಂ_____ ಬೇ__ ಅ-ನ-ಗ- ಬ-ಂ-ಿ-ಟ-ಟ- ಬ-ಕ-. ----------------------- ಅವನಿಗೆ ಬೆಂಕಿಪಟ್ಟಣ ಬೇಕು. 0
Avanig- b-ṅ-i---ṭ-ṇ--b--u. A______ b___________ b____ A-a-i-e b-ṅ-i-a-ṭ-ṇ- b-k-. -------------------------- Avanige beṅkipaṭṭaṇa bēku.
Искам да пия нещо. ನ--ು-ಏ-ನ-ನಾದ-ು ---ಿಯಲ--ಇಷ್ಟಪಡು----ನ-. ನಾ_ ಏ_____ ಕು___ ಇ________ ನ-ನ- ಏ-ನ-ನ-ದ-ು ಕ-ಡ-ಯ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------------------- ನಾನು ಏನನ್ನಾದರು ಕುಡಿಯಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇನೆ. 0
N--u --a----ar----ḍ-y--u-i--------t---. N___ ē_________ k_______ i_____________ N-n- ē-a-n-d-r- k-ḍ-y-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- --------------------------------------- Nānu ēnannādaru kuḍiyalu iṣṭapaḍuttēne.
Искам да ям нещо. ನ--ು-ಏನ---ಾ--ು ತ-ನ--ಲ- -ಷ-ಟ-ಡ-ತ್ತ-ನ-. ನಾ_ ಏ_____ ತಿ___ ಇ________ ನ-ನ- ಏ-ನ-ನ-ದ-ು ತ-ನ-ನ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------------------- ನಾನು ಏನನ್ನಾದರು ತಿನ್ನಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇನೆ. 0
N--- ----n-da-u tin--l-----apaḍ-ttē-e. N___ ē_________ t______ i_____________ N-n- ē-a-n-d-r- t-n-a-u i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- -------------------------------------- Nānu ēnannādaru tinnalu iṣṭapaḍuttēne.
Искам да си отдъхна малко. ನಾ-ು ಸ್ವ--ಪ-ಹೊತ--ು ವ---ರ-ಂ-ಿ ತೆ--ದು-ೊ----ು ಇ-್-ಪ----ತೇ--. ನಾ_ ಸ್___ ಹೊ__ ವಿ___ ತೆ______ ಇ________ ನ-ನ- ಸ-ವ-್- ಹ-ತ-ತ- ವ-ಶ-ರ-ಂ-ಿ ತ-ಗ-ದ-ಕ-ಳ-ಳ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- --------------------------------------------------------- ನಾನು ಸ್ವಲ್ಪ ಹೊತ್ತು ವಿಶ್ರಾಂತಿ ತೆಗೆದುಕೊಳ್ಳಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇನೆ. 0
N-n--sva--a---tt---iśrānti -e---uk---a-- i-ṭ--a-u-t---. N___ s_____ h____ v_______ t____________ i_____________ N-n- s-a-p- h-t-u v-ś-ā-t- t-g-d-k-ḷ-a-u i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- ------------------------------------------------------- Nānu svalpa hottu viśrānti tegedukoḷḷalu iṣṭapaḍuttēne.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ನಾನ--ನಿಮ---------ದು--್-ಶ್ನೆ-----ು ಇಷ--ಪ-ು---ೇ-ೆ. ನಾ_ ನಿ____ ಒಂ_ ಪ್___ ಕೇ__ ಇ________ ನ-ನ- ನ-ಮ-ಮ-್-ು ಒ-ದ- ಪ-ರ-್-ೆ ಕ-ಳ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------------------------------ ನಾನು ನಿಮ್ಮನ್ನು ಒಂದು ಪ್ರಶ್ನೆ ಕೇಳಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇನೆ. 0
N--u-n---ma-n- o-du-pr---- ---al---ṣṭapa-----ne. N___ n________ o___ p_____ k_____ i_____________ N-n- n-m-m-n-u o-d- p-a-n- k-ḷ-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- ------------------------------------------------ Nānu nim'mannu ondu praśne kēḷalu iṣṭapaḍuttēne.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ನಾನು----್-ಿ-ದ --ನ-ನೋ ಕ--ಲ- ಬಯ--ತ--ಿದ--ೇ--. ನಾ_ ನಿ___ ಏ___ ಕೇ__ ಬ________ ನ-ನ- ನ-ಮ-ಮ-ಂ- ಏ-ನ-ನ- ಕ-ಳ-ು ಬ-ಸ-ತ-ತ-ದ-ದ-ನ-. ------------------------------------------ ನಾನು ನಿಮ್ಮಿಂದ ಏನನ್ನೋ ಕೇಳಲು ಬಯಸುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
Nānu n-m--inda ē-an-- ---a-u--a-a-----d--n-. N___ n________ ē_____ k_____ b______________ N-n- n-m-m-n-a ē-a-n- k-ḷ-l- b-y-s-t-i-d-n-. -------------------------------------------- Nānu nim'minda ēnannō kēḷalu bayasuttiddēne.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ನ-ನು -ಿ-್ಮ---- -ಾ--ದ-್-- -ಹ್-ಾನಿ--ು -ಷ-ಟಪಡ-ತ್-ೇನ-. ನಾ_ ನಿ____ ಯಾ____ ಆ_____ ಇ________ ನ-ನ- ನ-ಮ-ಮ-್-ು ಯ-ವ-ದ-್-ೋ ಆ-್-ಾ-ಿ-ಲ- ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- -------------------------------------------------- ನಾನು ನಿಮ್ಮನ್ನು ಯಾವುದಕ್ಕೋ ಆಹ್ವಾನಿಸಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇನೆ. 0
Nā----im-man---y-vu----- -hv-ni-a-u -ṣ--p-ḍu-tēn-. N___ n________ y________ ā_________ i_____________ N-n- n-m-m-n-u y-v-d-k-ō ā-v-n-s-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- -------------------------------------------------- Nānu nim'mannu yāvudakkō āhvānisalu iṣṭapaḍuttēne.
Какво обичате / желаете, моля? ನ----ಏನನ್ನ- -ಯ-ು-್ತ---? ನೀ_ ಏ___ ಬ______ ನ-ವ- ಏ-ನ-ನ- ಬ-ಸ-ತ-ತ-ರ-? ----------------------- ನೀವು ಏನನ್ನು ಬಯಸುತ್ತೀರಿ? 0
Nīvu ē-a--- ba-as-ttī--? N___ ē_____ b___________ N-v- ē-a-n- b-y-s-t-ī-i- ------------------------ Nīvu ēnannu bayasuttīri?
Желаете ли кафе? ನಿ-ಗ--ಒಂ-ು --------ೆ? ನಿ__ ಒಂ_ ಕಾ_ ಬೇ__ ನ-ಮ-ೆ ಒ-ದ- ಕ-ಫ- ಬ-ಕ-? --------------------- ನಿಮಗೆ ಒಂದು ಕಾಫಿ ಬೇಕೆ? 0
Nim--e----u k---i -ē-e? N_____ o___ k____ b____ N-m-g- o-d- k-p-i b-k-? ----------------------- Nimage ondu kāphi bēke?
Или предпочитате чай? ಅಥವ----ಯ-್ನು -ೆಚ--ು ಇ-್-ಪಡ-ತ-ತ---? ಅ__ ಟೀ___ ಹೆ__ ಇ________ ಅ-ವ- ಟ-ಯ-್-ು ಹ-ಚ-ಚ- ಇ-್-ಪ-ು-್-ೀ-ಾ- ---------------------------------- ಅಥವಾ ಟೀಯನ್ನು ಹೆಚ್ಚು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೀರಾ? 0
A-h-v- --y-n-u--ec-- i--apa-ut-ī-ā? A_____ ṭ______ h____ i_____________ A-h-v- ṭ-y-n-u h-c-u i-ṭ-p-ḍ-t-ī-ā- ----------------------------------- Athavā ṭīyannu heccu iṣṭapaḍuttīrā?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ನ-ವು----ಗ- ಹ--ಲು -ಷ------್-ೇವ-. ನಾ_ ಮ__ ಹೋ__ ಇ________ ನ-ವ- ಮ-ೆ-ೆ ಹ-ಗ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------------- ನಾವು ಮನೆಗೆ ಹೋಗಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇವೆ. 0
Nā-- --n-ge h--a-u i--a---u-----. N___ m_____ h_____ i_____________ N-v- m-n-g- h-g-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- --------------------------------- Nāvu manege hōgalu iṣṭapaḍuttēve.
Желаете ли такси? ನ-ಮ-- ಒ-ದ--ಟ--ಾಕ್ಸ----ಕೆ? ನಿ__ ಒಂ_ ಟ್___ ಬೇ__ ನ-ಮ-ೆ ಒ-ದ- ಟ-ಯ-ಕ-ಸ- ಬ-ಕ-? ------------------------- ನಿಮಗೆ ಒಂದು ಟ್ಯಾಕ್ಸಿ ಬೇಕೆ? 0
N----- ---u ṭ-āks- b---? N_____ o___ ṭ_____ b____ N-m-g- o-d- ṭ-ā-s- b-k-? ------------------------ Nimage ondu ṭyāksi bēke?
Те искат да се обадят по телефона. ಅವ---ಫ--- --ಡ-ು---್ಟಪ--ತ್ತಾ-ೆ. ಅ__ ಫೋ_ ಮಾ__ ಇ________ ಅ-ರ- ಫ-ನ- ಮ-ಡ-ು ಇ-್-ಪ-ು-್-ಾ-ೆ- ------------------------------ ಅವರು ಫೋನ್ ಮಾಡಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತಾರೆ. 0
Ava---p----mā-a-----ṭ--aḍ-ttā--. A____ p___ m_____ i_____________ A-a-u p-ō- m-ḍ-l- i-ṭ-p-ḍ-t-ā-e- -------------------------------- Avaru phōn māḍalu iṣṭapaḍuttāre.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.