Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   ps پوښتنه کول

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [ دوه شپیته ]

62 [ دوه شپیته ]

پوښتنه کول

poǩtna kol

Изберете как искате да видите превода:   
български пущу Играйте Повече
уча زد---ول ز__ ک__ ز-ه ک-ل ------- زده کول 0
زده -ول ز__ ک__ ز-ه ک-ل ------- زده کول
Учениците учат ли много? ایا ----کو-کي ډیر -- زده-ک--؟ ا__ ز__ ک____ ډ__ څ_ ز__ ک___ ا-ا ز-ه ک-ن-ي ډ-ر څ- ز-ه ک-ي- ----------------------------- ایا زده کونکي ډیر څه زده کوي؟ 0
ا-ا -ده-ک---- ډی--څ---ده ک--؟ ا__ ز__ ک____ ډ__ څ_ ز__ ک___ ا-ا ز-ه ک-ن-ي ډ-ر څ- ز-ه ک-ي- ----------------------------- ایا زده کونکي ډیر څه زده کوي؟
Не, те учат малко. ن-،---- -ږ-څ--زده---ي. ن__ د__ ل_ څ_ ز__ ک___ ن-، د-ی ل- څ- ز-ه ک-ي- ---------------------- نه، دوی لږ څه زده کوي. 0
نه---و- لږ څ----- -وي. ن__ د__ ل_ څ_ ز__ ک___ ن-، د-ی ل- څ- ز-ه ک-ي- ---------------------- نه، دوی لږ څه زده کوي.
питам پ--ت-ه پ_____ پ-ښ-ن- ------ پوښتنه 0
پوښ--ه پ_____ پ-ښ-ن- ------ پوښتنه
Често ли питате учителя? ت-س---پل -ع-م--ه-ډ-----و-تنې--وئ ت___ خ__ م___ ن_ ډ___ پ_____ ک__ ت-س- خ-ل م-ل- ن- ډ-ر- پ-ښ-ن- ک-ئ -------------------------------- تاسو خپل معلم نه ډیرې پوښتنې کوئ 0
tā-o ǩpl mal- -a-ḏy-ê--oǩtn- -o t___ ǩ__ m___ n_ ḏ___ p_____ k_ t-s- ǩ-l m-l- n- ḏ-r- p-ǩ-n- k- ------------------------------- tāso ǩpl malm na ḏyrê poǩtnê ko
Не, аз не го питам често. ن-،--ه----ر--له-ه---ن----ښ-نه ----وم. ن__ ز_ ا____ ل_ ه__ ن_ پ_____ ن_ ک___ ن-، ز- ا-ث-ا ل- ه-ه ن- پ-ښ-ن- ن- ک-م- ------------------------------------- نه، زه اکثرا له هغه نه پوښتنه نه کوم. 0
na----ā-sr--l- a-- na po--n---- k-m n_ z_ ā____ l_ a__ n_ p_____ n_ k__ n- z- ā-s-ā l- a-a n- p-ǩ-n- n- k-m ----------------------------------- na za āksrā la aǧa na poǩtna na kom
отговарям ځواب ځ___ ځ-ا- ---- ځواب 0
ځ-اب ځ___ ځ-ا- ---- ځواب
Отговорете, моля. مه--ان- وک------ب--اکړ-. م______ و___ ځ___ ر_____ م-ر-ا-ی و-ړ- ځ-ا- ر-ک-ه- ------------------------ مهربانی وکړه ځواب راکړه. 0
mar---- ------z--b-rā-ṟa m______ o___ d____ r____ m-r-ā-y o-ṟ- d-o-b r-k-a ------------------------ marbāny okṟa dzoāb rākṟa
Аз отговарям. زه ب- --اب-در--م. ز_ ب_ ځ___ د_____ ز- ب- ځ-ا- د-ک-م- ----------------- زه به ځواب درکړم. 0
z--b--d--ā----kṟm z_ b_ d____ d____ z- b- d-o-b d-k-m ----------------- za ba dzoāb drkṟm
работя کار ک__ ک-ر --- کار 0
ک-ر ک__ ک-ر --- کار
Той работи ли сега? ایا-ه---ا---کار --ي؟ ا__ ه__ ا__ ک__ ک___ ا-ا ه-ه ا-س ک-ر ک-ي- -------------------- ایا هغه اوس کار کوي؟ 0
ا-ا -غه--و----ر--وي؟ ا__ ه__ ا__ ک__ ک___ ا-ا ه-ه ا-س ک-ر ک-ي- -------------------- ایا هغه اوس کار کوي؟
Да, той работи сега. ه-، -غ- اوس-کا--کوي. ه__ ه__ ا__ ک__ ک___ ه-، ه-ه ا-س ک-ر ک-ي- -------------------- هو، هغه اوس کار کوي. 0
هو، هغه اوس--ا--ک-ي. ه__ ه__ ا__ ک__ ک___ ه-، ه-ه ا-س ک-ر ک-ي- -------------------- هو، هغه اوس کار کوي.
идвам ر--ي ر___ ر-ځ- ---- راځي 0
ر-ځي ر___ ر-ځ- ---- راځي
Идвате ли? را-ه؟ ر____ ر-ځ-؟ ----- راځه؟ 0
ر-ځه؟ ر____ ر-ځ-؟ ----- راځه؟
Да, веднага идваме. هو، م-ږ-به هلت- ژرر-شو. ه__ م__ ب_ ه___ ژ______ ه-، م-ږ ب- ه-ت- ژ-ر-ش-. ----------------------- هو، موږ به هلته ژرراشو. 0
a- mog----al-a---r-šo a_ m__ b_ a___ ž_____ a- m-g b- a-t- ž-r-š- --------------------- ao mog ba alta žrrāšo
живея او--دل ا_____ ا-س-د- ------ اوسېدل 0
ا--ېدل ا_____ ا-س-د- ------ اوسېدل
В Берлин ли живеете? ای--ت-سو--ه -ر-ی--کې -----ئ؟ ا__ ت___ پ_ ب____ ک_ ا______ ا-ا ت-س- پ- ب-ل-ن ک- ا-س-ږ-؟ ---------------------------- ایا تاسو په برلین کې اوسیږئ؟ 0
ای- -ا-- -ه--رل-ن--ې او-ی--؟ ا__ ت___ پ_ ب____ ک_ ا______ ا-ا ت-س- پ- ب-ل-ن ک- ا-س-ږ-؟ ---------------------------- ایا تاسو په برلین کې اوسیږئ؟
Да, аз живея в Берлин. هو، زه-پ--ب-لی--کې----- --م. ه__ ز_ پ_ ب____ ک_ ژ___ ک___ ه-، ز- پ- ب-ل-ن ک- ژ-ن- ک-م- ---------------------------- هو، زه په برلین کې ژوند کوم. 0
هو--زه په -رلین -ې ژو---ک--. ه__ ز_ پ_ ب____ ک_ ژ___ ک___ ه-، ز- پ- ب-ل-ن ک- ژ-ن- ک-م- ---------------------------- هو، زه په برلین کې ژوند کوم.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 пущу (1-100)
Няма намерено видео!

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!