Разговорник

bg Минало време 3   »   zh 过去时3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83[八十三]

83 [Bāshísān]

过去时3

guòqù shí 3

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона 通电话（打电-） 通_______ 通-话-打-话- -------- 通电话（打电话） 0
t-n------hu------d--nhuà) t___ d______ (d_ d_______ t-n- d-à-h-à (-ǎ d-à-h-à- ------------------------- tōng diànhuà (dǎ diànhuà)
Аз звънях по телефона. 我 打过 -- - 。 我 打_ 电_ 了 。 我 打- 电- 了 。 ----------- 我 打过 电话 了 。 0
wǒ---g-- dià--uà-e. w_ d____ d_________ w- d-g-ò d-à-h-à-e- ------------------- wǒ dǎguò diànhuàle.
Говорих по телефона през цялото време. 我 -- -打 电话 了-。 我 一_ 在_ 电_ 了 。 我 一- 在- 电- 了 。 -------------- 我 一直 在打 电话 了 。 0
W- -īzhí-zài--- -ià-huàle. W_ y____ z__ d_ d_________ W- y-z-í z-i d- d-à-h-à-e- -------------------------- Wǒ yīzhí zài dǎ diànhuàle.
Питам 提问题---问题-问 提___ 问____ 提-题- 问-题-问 ---------- 提问题， 问问题，问 0
T- wè-tí, w----èn-í- wèn T_ w_____ w__ w_____ w__ T- w-n-í- w-n w-n-í- w-n ------------------------ Tí wèntí, wèn wèntí, wèn
Аз питах. 我 问过-了-。 我 问_ 了 。 我 问- 了 。 -------- 我 问过 了 。 0
wǒ -èn-uò-e. w_ w________ w- w-n-u-l-. ------------ wǒ wènguòle.
Аз постоянно питах. 我-以-----问-问--。 我 以_ 经_ 问 问_ 。 我 以- 经- 问 问- 。 -------------- 我 以前 经常 问 问题 。 0
Wǒ yǐqi-- jīng-h--g--èn w-nt-. W_ y_____ j________ w__ w_____ W- y-q-á- j-n-c-á-g w-n w-n-í- ------------------------------ Wǒ yǐqián jīngcháng wèn wèntí.
Разказвам 讲-----告-、-、-述 讲____________ 讲-、-述-告-、-、-述 ------------- 讲述、描述、告诉、说、叙述 0
J---g---, m-áo-hù, g--sù,----ō--x-shù J________ m_______ g_____ s____ x____ J-ǎ-g-h-, m-á-s-ù- g-o-ù- s-u-, x-s-ù ------------------------------------- Jiǎngshù, miáoshù, gàosù, shuō, xùshù
Аз разказвах. 我 说- - 。 我 说_ 了 。 我 说- 了 。 -------- 我 说过 了 。 0
w- --uō-uò-e. w_ s_________ w- s-u-g-ò-e- ------------- wǒ shuōguòle.
Аз разказах цялата история. 我-把---事情-都 说- 了 。 我 把 整___ 都 说_ 了 。 我 把 整-事- 都 说- 了 。 ----------------- 我 把 整个事情 都 说过 了 。 0
W------hě--g- s-ì--n---ō- --uō----e. W_ b_ z______ s______ d__ s_________ W- b- z-ě-g-è s-ì-í-g d-u s-u-g-ò-e- ------------------------------------ Wǒ bǎ zhěnggè shìqíng dōu shuōguòle.
Уча 学- 学_ 学- -- 学习 0
Xu--í X____ X-é-í ----- Xuéxí
Аз учих. 我-学习-过- 。 我 学_ 过_ 。 我 学- 过- 。 --------- 我 学习 过了 。 0
wǒ x---íg-ò-e. w_ x__________ w- x-é-í-u-l-. -------------- wǒ xuéxíguòle.
Аз учих цяла вечер. 我-学习------上-。 我 学__ 整_ 晚_ 。 我 学-了 整- 晚- 。 ------------- 我 学习了 整个 晚上 。 0
W- x-é-í-e---ě-gg---ǎn----g. W_ x______ z______ w________ W- x-é-í-e z-ě-g-è w-n-h-n-. ---------------------------- Wǒ xuéxíle zhěnggè wǎnshàng.
Работя 工- 工_ 工- -- 工作 0
G-n---ò G______ G-n-z-ò ------- Gōngzuò
Аз работих. 我 -- --。 我 工_ 了 。 我 工- 了 。 -------- 我 工作 了 。 0
w------zuò-e. w_ g_________ w- g-n-z-ò-e- ------------- wǒ gōngzuòle.
Аз работих цял ден. 我-工作-了---- 。 我 工_ 了 一__ 。 我 工- 了 一-天 。 ------------ 我 工作 了 一整天 。 0
W----ngz-òle -ī -hěn- tiā-. W_ g________ y_ z____ t____ W- g-n-z-ò-e y- z-ě-g t-ā-. --------------------------- Wǒ gōngzuòle yī zhěng tiān.
Ям 吃- 吃_ 吃- -- 吃饭 0
C-īfàn C_____ C-ī-à- ------ Chīfàn
Аз ядох. 我 吃--- 。 我 吃_ 了 。 我 吃- 了 。 -------- 我 吃过 了 。 0
wǒ ---g-ò-e. w_ c________ w- c-ī-u-l-. ------------ wǒ chīguòle.
Аз изядох всичката храна. 我 --全部饭--- -光 --。 我 把 全___ 都 吃_ 了 。 我 把 全-饭- 都 吃- 了 。 ----------------- 我 把 全部饭菜 都 吃光 了 。 0
Wǒ--ǎ qu-----fàn----dō- -----u--gle. W_ b_ q_____ f_____ d__ c__ g_______ W- b- q-á-b- f-n-à- d-u c-ī g-ā-g-e- ------------------------------------ Wǒ bǎ quánbù fàncài dōu chī guāngle.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!