Разговорник

bg Минало време 1   »   el Παρελθoντικός χρόνος 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [ογδόντα ένα]

81 [ogdónta éna]

Παρελθoντικός χρόνος 1

Parelthontikós chrónos 1

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Пиша γ--φω γ____ γ-ά-ω ----- γράφω 0
gr-phō g_____ g-á-h- ------ gráphō
Той написа писмо. Α------γρα-- -να γ--μμ-. Α____ έ_____ έ__ γ______ Α-τ-ς έ-ρ-ψ- έ-α γ-ά-μ-. ------------------------ Αυτός έγραψε ένα γράμμα. 0
Au-ós----a---------rá-ma. A____ é______ é__ g______ A-t-s é-r-p-e é-a g-á-m-. ------------------------- Autós égrapse éna grámma.
А тя надписваше картичка. Κα- -υτ---γ-αψε--ία κάρτ-. Κ__ α___ έ_____ μ__ κ_____ Κ-ι α-τ- έ-ρ-ψ- μ-α κ-ρ-α- -------------------------- Και αυτή έγραψε μία κάρτα. 0
K-- autḗ é-r-p-e mí---á---. K__ a___ é______ m__ k_____ K-i a-t- é-r-p-e m-a k-r-a- --------------------------- Kai autḗ égrapse mía kárta.
Чета δ---ά-ω δ______ δ-α-ά-ω ------- διαβάζω 0
dia---ō d______ d-a-á-ō ------- diabázō
Той четеше илюстровано списание. Α-τό- -ιάβ--- ένα--ερ-οδικό. Α____ δ______ έ__ π_________ Α-τ-ς δ-ά-α-ε έ-α π-ρ-ο-ι-ό- ---------------------------- Αυτός διάβασε ένα περιοδικό. 0
Au-ó- --ába-e-é-- -----di--. A____ d______ é__ p_________ A-t-s d-á-a-e é-a p-r-o-i-ó- ---------------------------- Autós diábase éna periodikó.
А тя четеше книга. Και-αυτή--ιά--σε έ-α --βλί-. Κ__ α___ δ______ έ__ β______ Κ-ι α-τ- δ-ά-α-ε έ-α β-β-ί-. ---------------------------- Και αυτή διάβασε ένα βιβλίο. 0
K-i-a-t- -i----- --a-bi--í-. K__ a___ d______ é__ b______ K-i a-t- d-á-a-e é-a b-b-í-. ---------------------------- Kai autḗ diábase éna biblío.
Вземам παί--ω π_____ π-ί-ν- ------ παίρνω 0
p-írnō p_____ p-í-n- ------ paírnō
Той взе цигара. Α-τό--πή-- -να-τ---άρ-. Α____ π___ έ__ τ_______ Α-τ-ς π-ρ- έ-α τ-ι-ά-ο- ----------------------- Αυτός πήρε ένα τσιγάρο. 0
A-t-s---r- é---t-i--r-. A____ p___ é__ t_______ A-t-s p-r- é-a t-i-á-o- ----------------------- Autós pḗre éna tsigáro.
Тя взе парче шоколад. Α-τ- π--ε---α-κομμ-τ--σ-κο--τα. Α___ π___ έ__ κ______ σ________ Α-τ- π-ρ- έ-α κ-μ-ά-ι σ-κ-λ-τ-. ------------------------------- Αυτή πήρε ένα κομμάτι σοκολάτα. 0
A--ḗ --r----a-----áti-sok---t-. A___ p___ é__ k______ s________ A-t- p-r- é-a k-m-á-i s-k-l-t-. ------------------------------- Autḗ pḗre éna kommáti sokoláta.
Той не беше предан, но тя беше предана. Αυ--- ή--- άπ--τ----λλά αυ-----αν -ι---. Α____ ή___ ά______ α___ α___ ή___ π_____ Α-τ-ς ή-α- ά-ι-τ-ς α-λ- α-τ- ή-α- π-σ-ή- ---------------------------------------- Αυτός ήταν άπιστος αλλά αυτή ήταν πιστή. 0
A-tós------á--s-----l---a-t--ḗ--n -i-tḗ. A____ ḗ___ á______ a___ a___ ḗ___ p_____ A-t-s ḗ-a- á-i-t-s a-l- a-t- ḗ-a- p-s-ḗ- ---------------------------------------- Autós ḗtan ápistos allá autḗ ḗtan pistḗ.
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Α---ς -τ-- τ--πέλ-- ---- -υτ- ή--ν-ε-ιμ-λής. Α____ ή___ τ_______ α___ α___ ή___ ε________ Α-τ-ς ή-α- τ-μ-έ-η- α-λ- α-τ- ή-α- ε-ι-ε-ή-. -------------------------------------------- Αυτός ήταν τεμπέλης αλλά αυτή ήταν επιμελής. 0
A-t-s ḗ-a--tempél-- a--- -utḗ ---n-epi----s. A____ ḗ___ t_______ a___ a___ ḗ___ e________ A-t-s ḗ-a- t-m-é-ē- a-l- a-t- ḗ-a- e-i-e-ḗ-. -------------------------------------------- Autós ḗtan tempélēs allá autḗ ḗtan epimelḗs.
Той беше беден, но тя беше богата. Α---ς -ταν φ-ωχός-α--ά-αυτ- ήτα- --ο-σ-α. Α____ ή___ φ_____ α___ α___ ή___ π_______ Α-τ-ς ή-α- φ-ω-ό- α-λ- α-τ- ή-α- π-ο-σ-α- ----------------------------------------- Αυτός ήταν φτωχός αλλά αυτή ήταν πλούσια. 0
A--ós ḗ--n p-t-chós a----a--- ḗ--n--l-ú-ia. A____ ḗ___ p_______ a___ a___ ḗ___ p_______ A-t-s ḗ-a- p-t-c-ó- a-l- a-t- ḗ-a- p-o-s-a- ------------------------------------------- Autós ḗtan phtōchós allá autḗ ḗtan ploúsia.
Той нямаше пари, а дългове. Δε- εί-ε καθόλ-- χ-ήμ--- -λ-ά-χ--η. Δ__ ε___ κ______ χ______ α___ χ____ Δ-ν ε-χ- κ-θ-λ-υ χ-ή-α-α α-λ- χ-έ-. ----------------------------------- Δεν είχε καθόλου χρήματα αλλά χρέη. 0
De- eí--- kath--ou c--ḗ--ta ---á chréē. D__ e____ k_______ c_______ a___ c_____ D-n e-c-e k-t-ó-o- c-r-m-t- a-l- c-r-ē- --------------------------------------- Den eíche kathólou chrḗmata allá chréē.
Той нямаше късмет, а само несполука. Δεν--ίχ- ---όλ-υ-τύ-η-α-----τυ-ία. Δ__ ε___ κ______ τ___ α___ α______ Δ-ν ε-χ- κ-θ-λ-υ τ-χ- α-λ- α-υ-ί-. ---------------------------------- Δεν είχε καθόλου τύχη αλλά ατυχία. 0
Den e--h- --t-ól-u-tý-h--a-------c-í-. D__ e____ k_______ t____ a___ a_______ D-n e-c-e k-t-ó-o- t-c-ē a-l- a-y-h-a- -------------------------------------- Den eíche kathólou týchē allá atychía.
Той нямаше успех, а неуспех. Δ-ν -ίχε -αθ-λου-ε-ι-υ-ί--αλλ-----τ----. Δ__ ε___ κ______ ε_______ α___ α________ Δ-ν ε-χ- κ-θ-λ-υ ε-ι-υ-ί- α-λ- α-ο-υ-ί-. ---------------------------------------- Δεν είχε καθόλου επιτυχία αλλά αποτυχία. 0
Den-eí------thó--u-----ychí---l----po-yc--a. D__ e____ k_______ e________ a___ a_________ D-n e-c-e k-t-ó-o- e-i-y-h-a a-l- a-o-y-h-a- -------------------------------------------- Den eíche kathólou epitychía allá apotychía.
Той не беше доволен, а недоволен. Δεν ή--- ευχαρ----μ--------ά----αρ-σ--μέ--ς. Δ__ ή___ ε_____________ α___ δ______________ Δ-ν ή-α- ε-χ-ρ-σ-η-έ-ο- α-λ- δ-σ-ρ-σ-η-έ-ο-. -------------------------------------------- Δεν ήταν ευχαριστημένος αλλά δυσαρεστημένος. 0
De---t-- e----rist--én-- ---á -y-a--s------s. D__ ḗ___ e______________ a___ d______________ D-n ḗ-a- e-c-a-i-t-m-n-s a-l- d-s-r-s-ē-é-o-. --------------------------------------------- Den ḗtan eucharistēménos allá dysarestēménos.
Той не беше щастлив, а нещастен. Δ---ήτ-ν ε-τ-χι-μ--ος ------υστ--ι-μ-ν-ς. Δ__ ή___ ε___________ α___ δ_____________ Δ-ν ή-α- ε-τ-χ-σ-έ-ο- α-λ- δ-σ-υ-ι-μ-ν-ς- ----------------------------------------- Δεν ήταν ευτυχισμένος αλλά δυστυχισμένος. 0
De--ḗ--n ---y-----é--s---lá-dysty-h-smé-o-. D__ ḗ___ e____________ a___ d______________ D-n ḗ-a- e-t-c-i-m-n-s a-l- d-s-y-h-s-é-o-. ------------------------------------------- Den ḗtan eutychisménos allá dystychisménos.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. Δ-- -τ-- συ-π--ητ---- --λά --τιπαθητ--ό-. Δ__ ή___ σ___________ α___ α_____________ Δ-ν ή-α- σ-μ-α-η-ι-ό- α-λ- α-τ-π-θ-τ-κ-ς- ----------------------------------------- Δεν ήταν συμπαθητικός αλλά αντιπαθητικός. 0
D-- --a- s-m-ath-ti-ós a--á -ntip---ēt-kó-. D__ ḗ___ s____________ a___ a______________ D-n ḗ-a- s-m-a-h-t-k-s a-l- a-t-p-t-ē-i-ó-. ------------------------------------------- Den ḗtan sympathētikós allá antipathētikós.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + гръцки (1-100) MP3 гръцки (1-100)

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...