Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   hy ակտիվ արձակուրդ

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [քառասունութ]

48 [k’arrasunut’]

ակտիվ արձակուրդ

aktiv ardzakurd

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Плажът чист ли е? Լ--ափը----ո-- է: Լ_____ մ_____ է_ Լ-ղ-փ- մ-ք-ւ- է- ---------------- Լողափը մաքուր է: 0
L-gh---- m-k’-r-e L_______ m_____ e L-g-a-’- m-k-u- e ----------------- Loghap’y mak’ur e
Може ли да се къпем там? Կար-՞ղ -ն---յն--ղ լո-ա-: Կ_____ ե__ ա_____ լ_____ Կ-ր-՞- ե-ք ա-ն-ե- լ-ղ-լ- ------------------------ Կարո՞ղ ենք այնտեղ լողալ: 0
Ka--՞g-----k--ay-te-h--o--al K______ y____ a______ l_____ K-r-՞-h y-n-’ a-n-e-h l-g-a- ---------------------------- Karo՞gh yenk’ ayntegh loghal
Къпането там не е ли опасно? Վ---գ-վ---է-ա-ն-եղ--ողա--: Վ________ է ա_____ լ______ Վ-ա-գ-վ-ր է ա-ն-ե- լ-ղ-լ-: -------------------------- Վտանգավոր է այնտեղ լողալը: 0
V-an--v-r e--ynt-gh-l-----y V________ e a______ l______ V-a-g-v-r e a-n-e-h l-g-a-y --------------------------- Vtangavor e ayntegh loghaly
Може ли да се заеме плажен чадър? Կա------է ա-ստե- հ-վանոց-վարձ-լ: Կ______ է ա_____ հ______ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- հ-վ-ն-ց վ-ր-ե-: -------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ հովանոց վարձել: 0
K-----՞ ---y-t--- h--a-o-s- -ar---l K______ e a______ h________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h h-v-n-t-’ v-r-z-l ----------------------------------- Kareli՞ e aystegh hovanots’ vardzel
Може ли да се заеме шезлонг? Կարե--՞ --ա---ե--պա-կելաթ-- վա----: Կ______ է ա_____ պ_________ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- պ-ռ-ե-ա-ո- վ-ր-ե-: ----------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ պառկելաթոռ վարձել: 0
Ka---i՞-e --steg- pa--ke--t’vor- --rd--l K______ e a______ p_____________ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h p-r-k-l-t-v-r- v-r-z-l ---------------------------------------- Kareli՞ e aystegh parrkelat’vorr vardzel
Може ли да се заеме лодка? Հ------՞ր-- -յստ-ղ--ա-ակ---ր-ե-: Հ________ է ա_____ ն____ վ______ Հ-ա-ա-ո-ր է ա-ս-ե- ն-վ-կ վ-ր-ե-: -------------------------------- Հնարավո՞ր է այստեղ նավակ վարձել: 0
Hnar--o-- e----teg--n--ak-va-d--l H________ e a______ n____ v______ H-a-a-o-r e a-s-e-h n-v-k v-r-z-l --------------------------------- Hnaravo՞r e aystegh navak vardzel
Бих искал / искала да карам сърф. Ե---ց---ան--ի---րֆի---- ---ղվել: Ե_ կ_________ ս________ զ_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ս-ր-ի-գ-վ զ-ա-վ-լ- -------------------------------- Ես կցանկանայի սերֆինգով զբաղվել: 0
Ye- ---’--kanayi-s-r--n--v--bag-v-l Y__ k___________ s________ z_______ Y-s k-s-a-k-n-y- s-r-i-g-v z-a-h-e- ----------------------------------- Yes kts’ankanayi serfingov zbaghvel
Бих искал / искала да се гмуркам. Ես կց-ն-ան-յ----ւ-վե-: Ե_ կ_________ ս_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ս-ւ-վ-լ- ---------------------- Ես կցանկանայի սուզվել: 0
Ye--kt-’-n-a---i ---v-l Y__ k___________ s_____ Y-s k-s-a-k-n-y- s-z-e- ----------------------- Yes kts’ankanayi suzvel
Бих искал / искала да карам водни ски. Ես-կ-անկա-ա------դ-հո---ե--- ----վե-: Ե_ կ_________ ջ_____________ զ_______ Ե- կ-ա-կ-ն-յ- ջ-ա-ա-ո-կ-ե-ո- զ-ա-վ-լ- ------------------------------------- Ես կցանկանայի ջրադահուկներով զբաղվել: 0
Yes kt-’----n-y- -ra--huk-e-ov z-----el Y__ k___________ j____________ z_______ Y-s k-s-a-k-n-y- j-a-a-u-n-r-v z-a-h-e- --------------------------------------- Yes kts’ankanayi jradahuknerov zbaghvel
Може ли да се наеме сърф? Կա-ել-՞---ս----ն----ա--ա---արձ--: Կ______ է ս_______ տ_____ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ս-ր-ի-գ- տ-խ-ա- վ-ր-ե-: --------------------------------- Կարելի՞ է սերֆինգի տախտակ վարձել: 0
K--eli՞-e s-r----- -a-h--k-var---l K______ e s_______ t______ v______ K-r-l-՞ e s-r-i-g- t-k-t-k v-r-z-l ---------------------------------- Kareli՞ e serfingi takhtak vardzel
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? Կ--ե-ի՞----ր-սո---կ--հ-գ---տ--արձ-լ: Կ______ է ջ_________ հ______ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ջ-ա-ո-զ-կ- հ-գ-ւ-տ վ-ր-ե-: ------------------------------------ Կարելի՞ է ջրասուզակի հագուստ վարձել: 0
Kar--i--e --a----k- -a-u-- va-dzel K______ e j________ h_____ v______ K-r-l-՞ e j-a-u-a-i h-g-s- v-r-z-l ---------------------------------- Kareli՞ e jrasuzaki hagust vardzel
Може ли да се наемат водни ски? Կ--ե-ի- ---րադա-ո-կ---րձ--: Կ______ է ջ________ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ջ-ա-ա-ո-կ վ-ր-ե-: --------------------------- Կարելի՞ է ջրադահուկ վարձել: 0
Ka-e--՞-e jra---uk-v-r--el K______ e j_______ v______ K-r-l-՞ e j-a-a-u- v-r-z-l -------------------------- Kareli՞ e jradahuk vardzel
Аз съм начинаещ / начинаеща. Ե--ս-ս----եմ: Ե_ ս_____ ե__ Ե- ս-ս-ա- ե-: ------------- Ես սկսնակ եմ: 0
Y-s s-s-ak -em Y__ s_____ y__ Y-s s-s-a- y-m -------------- Yes sksnak yem
Средно добър / добра съм. Ես---ջ-- կարգի--------կո--յու-նե- ու-եմ: Ե_ մ____ կ____ ը_________________ ո_____ Ե- մ-ջ-ն կ-ր-ի ը-դ-ւ-ա-ո-թ-ո-ն-ե- ո-ն-մ- ---------------------------------------- Ես միջին կարգի ընդունակություններ ունեմ: 0
Y-s-miji---argi y-dun--u-’---ner--n-m Y__ m____ k____ y_______________ u___ Y-s m-j-n k-r-i y-d-n-k-t-y-n-e- u-e- ------------------------------------- Yes mijin kargi yndunakut’yunner unem
Това ми е познато вече. Ես-դ--լավ -իտեմ: Ե_ դ_ լ__ գ_____ Ե- դ- լ-վ գ-տ-մ- ---------------- Ես դա լավ գիտեմ: 0
Y----a -av--i-em Y__ d_ l__ g____ Y-s d- l-v g-t-m ---------------- Yes da lav gitem
Къде е ски лифтът? Որ-ե՞--է--ահ---ա-ին ճոպ------ն: Ո_____ է դ_________ ճ__________ Ո-տ-՞- է դ-հ-ւ-ա-ի- ճ-պ-ն-ւ-ի-: ------------------------------- Որտե՞ղ է դահուկային ճոպանուղին: 0
Vort-՞g--- -ahuk-y-n ----a-u-h-n V_______ e d________ c__________ V-r-e-g- e d-h-k-y-n c-o-a-u-h-n -------------------------------- Vorte՞gh e dahukayin chopanughin
Имаш ли ски? Դա-ո----ր---ո-տդ --: Դ_________ մ____ ե__ Դ-հ-ւ-ն-ր- մ-՞-դ ե-: -------------------- Դահուկները մո՞տդ են: 0
Da--kn--y--o՞td -en D________ m____ y__ D-h-k-e-y m-՞-d y-n ------------------- Dahuknery mo՞td yen
Имаш ли ски обувки? Դ--ուկի--ո----ե-ը --՞տ----: Դ______ կ________ մ____ ե__ Դ-հ-ւ-ի կ-շ-կ-ե-ը մ-՞-դ ե-: --------------------------- Դահուկի կոշիկները մո՞տդ են: 0
D--u-i k---i--ery -o----yen D_____ k_________ m____ y__ D-h-k- k-s-i-n-r- m-՞-d y-n --------------------------- Dahuki koshiknery mo՞td yen

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.