Разговорник

bg На летището   »   hy օդանավակայանում

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [երեսունհինգ]

35 [yeresunhing]

օդանավակայանում

odanavakayanum

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Ե--ու-ո----մ թ--չ- -----Ա-ենք-----: Ե_ ո_____ ե_ թ____ դ___ Ա____ գ____ Ե- ո-զ-ւ- ե- թ-ի-ք դ-պ- Ա-ե-ք գ-ե-: ----------------------------------- Ես ուզում եմ թռիչք դեպի Աթենք գնել: 0
Y-- uzum y-- -’rrich’k’ ---- -t----k--gnel Y__ u___ y__ t_________ d___ A_______ g___ Y-s u-u- y-m t-r-i-h-k- d-p- A-’-e-k- g-e- ------------------------------------------ Yes uzum yem t’rrich’k’ depi At’yenk’ gnel
Полетът директен ли е? Դ---ւ-----թ--չք-է: Դ_ ո_____ թ____ է_ Դ- ո-ղ-՞- թ-ի-ք է- ------------------ Դա ուղի՞ղ թռիչք է: 0
Da-u-h---- ------h-k’ e D_ u______ t_________ e D- u-h-՞-h t-r-i-h-k- e ----------------------- Da ughi՞gh t’rrich’k’ e
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Խ---ո-- ե- -- ---ս պա-ուհան---ո-: Խ______ ե_ մ_ տ___ պ________ մ___ Խ-դ-ո-մ ե- մ- տ-մ- պ-տ-ւ-ա-ի մ-տ- --------------------------------- Խնդրում եմ մի տոմս պատուհանի մոտ: 0
K---r-m -e-------ms --tu-a---mot K______ y__ m_ t___ p_______ m__ K-n-r-m y-m m- t-m- p-t-h-n- m-t -------------------------------- Khndrum yem mi toms patuhani mot
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Ե---ւզում-եմ-ի- պատվերը--ա-տա-ե-: Ե_ ո_____ ե_ ի_ պ______ հ________ Ե- ո-զ-ւ- ե- ի- պ-տ-ե-ը հ-ս-ա-ե-: --------------------------------- Ես ուզում եմ իմ պատվերը հաստատել: 0
Yes uzu---e- im----very -----t-l Y__ u___ y__ i_ p______ h_______ Y-s u-u- y-m i- p-t-e-y h-s-a-e- -------------------------------- Yes uzum yem im patvery hastatel
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Ե--ուզ--մ-եմ իմ պ-տվ--ը--ե-արկ--: Ե_ ո_____ ե_ ի_ պ______ չ________ Ե- ո-զ-ւ- ե- ի- պ-տ-ե-ը չ-ղ-ր-ե-: --------------------------------- Ես ուզում եմ իմ պատվերը չեղարկել: 0
Ye- uz-m---m-i- p-tver--ch--eghark-l Y__ u___ y__ i_ p______ c___________ Y-s u-u- y-m i- p-t-e-y c-’-e-h-r-e- ------------------------------------ Yes uzum yem im patvery ch’yegharkel
Бих искал / искала да променя резервацията си. Ես-ո--ու- եմ ի--պ-տ-ե-ը -ոխ-լ: Ե_ ո_____ ե_ ի_ պ______ փ_____ Ե- ո-զ-ւ- ե- ի- պ-տ-ե-ը փ-խ-լ- ------------------------------ Ես ուզում եմ իմ պատվերը փոխել: 0
Y-- --u- --- ----at---y--’vok-el Y__ u___ y__ i_ p______ p_______ Y-s u-u- y-m i- p-t-e-y p-v-k-e- -------------------------------- Yes uzum yem im patvery p’vokhel
Кога излита следващият самолет за Рим? Ե՞րբ-է մեկ-ու---աջ--դ օ---ա---դ-------մ: Ե___ է մ______ հ_____ օ______ դ___ Հ____ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ հ-ջ-ր- օ-ա-ա-ը դ-պ- Հ-ո-: ---------------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում հաջորդ օդանավը դեպի Հռոմ: 0
Y-՞rb e----nu- h----- o-an--- -e-i-Hr-om Y____ e m_____ h_____ o______ d___ H____ Y-՞-b e m-k-u- h-j-r- o-a-a-y d-p- H-r-m ---------------------------------------- Ye՞rb e meknum hajord odanavy depi Hrrom
Има ли още две свободни места? Ե-կու ազա----ղ-ր--եռ--ա՞ն: Ե____ ա___ տ____ դ__ կ____ Ե-կ-ւ ա-ա- տ-ղ-ր դ-ռ կ-՞-: -------------------------- Երկու ազատ տեղեր դեռ կա՞ն: 0
Y-r---az-----g--r -e---ka՞n Y____ a___ t_____ d___ k___ Y-r-u a-a- t-g-e- d-r- k-՞- --------------------------- Yerku azat tegher derr ka՞n
Не, имаме само едно място свободно още. Ո-, ո--են- ---յն-մ-կ---ատ -եղ: Ո__ ո_____ մ____ մ__ ա___ տ___ Ո-, ո-ն-ն- մ-ա-ն մ-կ ա-ա- տ-ղ- ------------------------------ Ոչ, ունենք միայն մեկ ազատ տեղ: 0
Voch’, u--n----i-yn --- azat te-h V_____ u_____ m____ m__ a___ t___ V-c-’- u-e-k- m-a-n m-k a-a- t-g- --------------------------------- Voch’, unenk’ miayn mek azat tegh
Кога ще кацнем? Ե՞ր- -ն--վ-----ք-կա------: Ե___ ե__ վ______ կ________ Ե-ր- ե-ք վ-յ-է-ք կ-տ-ր-ւ-: -------------------------- Ե՞րբ ենք վայրէջք կատարում: 0
Ye՞-- y-nk--vayre--’----a-um Y____ y____ v_______ k______ Y-՞-b y-n-’ v-y-e-k- k-t-r-m ---------------------------- Ye՞rb yenk’ vayrejk’ katarum
Кога ще сме там? Ե՞րբ ե-- -աս-ում: Ե___ ե__ հ_______ Ե-ր- ե-ք հ-ս-ո-մ- ----------------- Ե՞րբ ենք հասնում: 0
Ye՞-b---nk----s-um Y____ y____ h_____ Y-՞-b y-n-’ h-s-u- ------------------ Ye՞rb yenk’ hasnum
Кога има автобус за центъра на града? Ե՞րբ է-մեկ------վտ-բուս----պ- -աղ-ք--կե---ոն: Ե___ է մ______ ա________ դ___ ք_____ կ_______ Ե-ր- է մ-կ-ո-մ ա-տ-բ-ւ-ը դ-պ- ք-ղ-ք- կ-ն-ր-ն- --------------------------------------------- Ե՞րբ է մեկնում ավտոբուսը դեպի քաղաքի կենտրոն: 0
Ye՞r- - mek--m avtob--y d-pi-k’--ha-’----nt--n Y____ e m_____ a_______ d___ k________ k______ Y-՞-b e m-k-u- a-t-b-s- d-p- k-a-h-k-i k-n-r-n ---------------------------------------------- Ye՞rb e meknum avtobusy depi k’aghak’i kentron
Това Вашият куфар ли е? Սա-Ձե-ր-ճ-մպ-ո-----: Ս_ Ձ___ ճ________ է_ Ս- Ձ-՞- ճ-մ-ր-ւ-ն է- -------------------- Սա Ձե՞ր ճամպրուկն է: 0
Sa D--՞r -ham-ruk- e S_ D____ c________ e S- D-e-r c-a-p-u-n e -------------------- Sa Dze՞r champrukn e
Това Вашата чанта ли е? Սա -ե-ր պ-յ--ս--ն -: Ս_ Ձ___ պ________ է_ Ս- Ձ-՞- պ-յ-ւ-ա-ն է- -------------------- Սա Ձե՞ր պայուսակն է: 0
S- --e՞r payu--kn-e S_ D____ p_______ e S- D-e-r p-y-s-k- e ------------------- Sa Dze՞r payusakn e
Това Вашият багаж ли е? Սա---՞ր ճա-պր-ւկ- է: Ս_ Ձ___ ճ________ է_ Ս- Ձ-՞- ճ-մ-ր-ւ-ն է- -------------------- Սա Ձե՞ր ճամպրուկն է: 0
S--Dz-՞- cham----n e S_ D____ c________ e S- D-e-r c-a-p-u-n e -------------------- Sa Dze՞r champrukn e
Колко багаж мога да взема? Ք-ն-՞-ճամպրու- կ---ղ-----եր-նե-: Ք____ ճ_______ կ____ ե_ վ_______ Ք-ն-՞ ճ-մ-ր-ւ- կ-ր-ղ ե- վ-ր-ն-լ- -------------------------------- Քանի՞ ճամպրուկ կարող եմ վերցնել: 0
K’ani՞ ---mp--- -------yem -ert-’n-l K_____ c_______ k_____ y__ v________ K-a-i- c-a-p-u- k-r-g- y-m v-r-s-n-l ------------------------------------ K’ani՞ champruk karogh yem verts’nel
Двайсет килограма. քս----իլո-րամ ք___ կ_______ ք-ա- կ-լ-գ-ա- ------------- քսան կիլոգրամ 0
k-sa- ---ogram k____ k_______ k-s-n k-l-g-a- -------------- k’san kilogram
Какво, само двайсет килограма? Ինչ-ե-ս---իայ- --ան-կ-լ-գ-ա՞-: Ի_______ մ____ ք___ կ_________ Ի-չ-ե-ս- մ-ա-ն ք-ա- կ-լ-գ-ա-մ- ------------------------------ Ինչպե՞ս; միայն քսան կիլոգրա՞մ: 0
In----e՞s- ---y- -’san-k--o--a՞m I_________ m____ k____ k________ I-c-’-e-s- m-a-n k-s-n k-l-g-a-m -------------------------------- Inch’pe՞s; miayn k’san kilogra՞m

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.