Разговорник

bg Сезоните и времето   »   bn ঋতু এবং আবহাওয়া

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

১৬ [ষোল]

16 [Ṣōla]

ঋতু এবং আবহাওয়া

r̥tu ēbaṁ ābahā'ōẏā

Изберете как искате да видите превода:   
български бенгалски Играйте Повече
Това са сезоните: এ--ুল- -----ভ-ন----তু এ___ হ_ বি___ ঋ_ এ-গ-ল- হ- ব-ভ-ন-ন ঋ-ু --------------------- এইগুলো হল বিভিন্ন ঋতু 0
ē------ -----bib----a r̥tu ē______ h___ b_______ r̥__ ē-i-u-ō h-l- b-b-i-n- r-t- -------------------------- ē'igulō hala bibhinna r̥tu
пролет, лято, ব--------রী--ম ব____ গ্___ ব-ন-ত- গ-র-ষ-ম -------------- বসন্ত, গ্রীষ্ম 0
b----ta- ---ṣ-a b_______ g_____ b-s-n-a- g-ī-m- --------------- basanta, grīṣma
есен и зима. শ-- এব- শীত শ__ এ_ শী_ শ-ৎ এ-ং শ-ত ----------- শরৎ এবং শীত 0
śa-a- --a--ś-ta ś____ ē___ ś___ ś-r-ṯ ē-a- ś-t- --------------- śaraṯ ēbaṁ śīta
Лятото е горещо. গ্র--্ম----উষ্- ৷ গ্_____ উ__ ৷ গ-র-ষ-ম-া- উ-্- ৷ ----------------- গ্রীষ্মকাল উষ্ণ ৷ 0
grī-m-kāla-u-ṇa g_________ u___ g-ī-m-k-l- u-ṇ- --------------- grīṣmakāla uṣṇa
През лятото слънцето грее. গ-র--্--ালে -ূ---ে----ো-উ--বল-হ- ৷ গ্_____ সূ___ আ_ উ___ হ_ ৷ গ-র-ষ-ম-া-ে স-র-য-র আ-ো উ-্-ল হ- ৷ ---------------------------------- গ্রীষ্মকালে সূর্যের আলো উজ্বল হয় ৷ 0
g----akā-ē --ry-r--āl- ujb--a-haẏa g_________ s______ ā__ u_____ h___ g-ī-m-k-l- s-r-ē-a ā-ō u-b-l- h-ẏ- ---------------------------------- grīṣmakālē sūryēra ālō ujbala haẏa
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. আ-র- ---ীষ-মক-লে -া--ত-----ব-সি ৷ আ__ গ্_____ হাঁ__ ভা___ ৷ আ-র- গ-র-ষ-ম-া-ে হ-ঁ-ত- ভ-ল-া-ি ৷ --------------------------------- আমরা গ্রীষ্মকালে হাঁটতে ভালবাসি ৷ 0
ā-ar- g-īṣ---āl-----̐ṭatē----la--si ā____ g_________ h______ b________ ā-a-ā g-ī-m-k-l- h-m-ṭ-t- b-ā-a-ā-i ----------------------------------- āmarā grīṣmakālē hām̐ṭatē bhālabāsi
Зимата е студена. শ-ত----ঠাণ-ড--৷ শী___ ঠা__ ৷ শ-ত-া- ঠ-ণ-ড- ৷ --------------- শীতকাল ঠাণ্ডা ৷ 0
śītakā-- ṭ-āṇ-ā ś_______ ṭ_____ ś-t-k-l- ṭ-ā-ḍ- --------------- śītakāla ṭhāṇḍā
През зимата вали сняг или дъжд. শ-ত-া-ে -----ড---ব- ব--্-ি-হ- ৷ শী___ ব__ প_ বা বৃ__ হ_ ৷ শ-ত-া-ে ব-ফ প-়- ব- ব-ষ-ট- হ- ৷ ------------------------------- শীতকালে বরফ পড়ে বা বৃষ্টি হয় ৷ 0
ś--akāl- -ar-ph- -a-ē-----r--ṭ- h--a ś_______ b______ p___ b_ b____ h___ ś-t-k-l- b-r-p-a p-ṛ- b- b-̥-ṭ- h-ẏ- ------------------------------------ śītakālē barapha paṛē bā br̥ṣṭi haẏa
През зимата обичаме да стоим вкъщи. শীতক----আ--া -র- থাক-ে -ালবা-ি ৷ শী___ আ__ ঘ_ থা__ ভা___ ৷ শ-ত-া-ে আ-র- ঘ-ে থ-ক-ে ভ-ল-া-ি ৷ -------------------------------- শীতকালে আমরা ঘরে থাকতে ভালবাসি ৷ 0
ś-tak--ē ām-rā ----ē---ā-a-----āl-b-si ś_______ ā____ g____ t______ b________ ś-t-k-l- ā-a-ā g-a-ē t-ā-a-ē b-ā-a-ā-i -------------------------------------- śītakālē āmarā gharē thākatē bhālabāsi
Студено е. এখ--ঠাণ--া ৷ এ__ ঠা__ ৷ এ-ন ঠ-ণ-ড- ৷ ------------ এখন ঠাণ্ডা ৷ 0
ēkha-a-ṭ-āṇ-ā ē_____ ṭ_____ ē-h-n- ṭ-ā-ḍ- ------------- ēkhana ṭhāṇḍā
Вали дъжд. এখ---ৃ-্-- --্---৷ এ__ বৃ__ হ__ ৷ এ-ন ব-ষ-ট- হ-্-ে ৷ ------------------ এখন বৃষ্টি হচ্ছে ৷ 0
ē---na b-̥ṣṭ- --c--ē ē_____ b____ h_____ ē-h-n- b-̥-ṭ- h-c-h- -------------------- ēkhana br̥ṣṭi hacchē
Духа вятър. এখ---ড়ো-হ-ওয়া-বই-- ৷ এ__ ঝ_ হা__ ব__ ৷ এ-ন ঝ-ো হ-ও-া ব-ছ- ৷ -------------------- এখন ঝড়ো হাওয়া বইছে ৷ 0
ēk-a---jhaṛ----'ōẏā --'i--ē ē_____ j____ h_____ b______ ē-h-n- j-a-ō h-'-ẏ- b-'-c-ē --------------------------- ēkhana jhaṛō hā'ōẏā ba'ichē
Топло е. এ-ন--র- ৷ এ__ গ__ ৷ এ-ন গ-ম ৷ --------- এখন গরম ৷ 0
ē-han-------a ē_____ g_____ ē-h-n- g-r-m- ------------- ēkhana garama
Слънчево е. এ-- -ো--আছে ৷ এ__ রো_ আ_ ৷ এ-ন র-দ আ-ে ৷ ------------- এখন রোদ আছে ৷ 0
ē----a--ō----chē ē_____ r___ ā___ ē-h-n- r-d- ā-h- ---------------- ēkhana rōda āchē
Ясно е. এ-ি----রম (রো---ু--কড়া)-৷ এ_ ম___ (__ খু_ ক__ ৷ এ-ি ম-ো-ম (-ো- খ-ব ক-়-) ৷ -------------------------- এটি মনোরম (রোদ খুব কড়া) ৷ 0
ē-i---n-ra---(-ō-- ----a-----) ē__ m_______ (____ k____ k____ ē-i m-n-r-m- (-ō-a k-u-a k-ṛ-) ------------------------------ ēṭi manōrama (rōda khuba kaṛā)
Какво е времето днес? আ- ---া-য়- ক--ন? আ_ আ____ কে___ আ- আ-হ-ও-া ক-ম-? ---------------- আজ আবহাওয়া কেমন? 0
ā-a-āba--'-ẏ- k-ma--? ā__ ā________ k______ ā-a ā-a-ā-ō-ā k-m-n-? --------------------- āja ābahā'ōẏā kēmana?
Днес е студено. আ- -া---া -ড়-ে ৷ আ_ ঠা__ প__ ৷ আ- ঠ-ণ-ড- প-ছ- ৷ ---------------- আজ ঠাণ্ডা পড়ছে ৷ 0
Āja------ā---ṛ--hē Ā__ ṭ_____ p______ Ā-a ṭ-ā-ḍ- p-ṛ-c-ē ------------------ Āja ṭhāṇḍā paṛachē
Днес е топло. আজ-ে গ-ম-প-ছ--৷ আ__ গ__ প__ ৷ আ-ক- গ-ম প-ছ- ৷ --------------- আজকে গরম পড়ছে ৷ 0
ā-akē-ga-a-a pa-a--ē ā____ g_____ p______ ā-a-ē g-r-m- p-ṛ-c-ē -------------------- ājakē garama paṛachē

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...